Дефицит и дълг в еврозоната за 2025 г. – 3% от БВП и ръст на дълга до 87,7%

Есенната нотификация на Евростат от 21 октомври 2026 г. дава за 2025 г. дефицит и дълг в еврозоната съответно 3,0% и 87,7% от брутния вътрешен продукт (Евростат). Дефицитът е като през 2024 г., а дългът е нараснал от 86,6% в края на 2024 г.. В целия Европейски съюз дефицитът остава 3,1%, а дългът стига 81,5% от БВП.

Основните числа се отнасят за еврозоната от 20 държави, тоест без България, която влиза в агрегата от 2026 г. (Евростат). Евростат публикува и вариант с 21 членки, при който дългът за 2025 г. е 87,3% при същия дефицит от 3,0%. Средното слиза леко заради ниския български дълг от 29,9% от БВП.

Дефицитът и дългът в еврозоната от 2022 г. насам

Две години дългът като дял от БВП намаляваше. През 2024 г. спря на място, а през 2025 г. отново тръгна нагоре (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат ръстът е 1,1 процентни пункта в еврозоната и 1,2 пункта в ЕС. В абсолютни суми дефицитът на еврозоната за 2025 г. е около 476 млрд. евро, а дългът ѝ е близо 13,9 трлн. евро.

Защо дългът расте, когато дефицитът стои на място

Всеки дефицит се покрива с нов заем, затова дългът в евро расте почти всяка година. Делът му спрямо икономиката пада само ако номиналният БВП расте достатъчно бързо. По наше изчисление по данни на Евростат, при дълг от 86,6% и дефицит от 3% номиналният БВП на еврозоната трябва да нарасне с около 3,6% годишно, за да не се промени съотношението, ако няма други финансови операции (Евростат). Ръстът до 87,7% показва, че през 2025 г. тази граница не е достигната.

Държавите събират повече, но и харчат повече. Разходите в еврозоната са се увеличили от 49,3% на 49,8% от БВП, а приходите от 46,2% на 46,8% (Евростат). При ЕС картината е същата, с разходи от 49,4% и приходи от 46,3% от БВП през 2025 г.. Натиск идва и от лихвите. ЕЦБ очаква лихвените плащания в еврозоната да нараснат с 0,2 пункта от БВП през 2026 г. и с още 0,3 пункта през следващите две години (Европейска централна банка).

Кои държави са над 3% дефицит и 60% дълг

През 2025 г. единадесет държави имат дефицит от 3% от БВП или повече (Евростат). Най-високи са дефицитите на Румъния (7,8%), Полша (7,2%), Белгия (5,2%) и Франция (5,1%). На другия полюс са петте държави с излишък в бюджета, сред които Кипър с 3,6% и Гърция с 2,0%.

Дълг над 60% от БВП имат дванадесет държави (Евростат). Двете с най-голям дефицит, Румъния и Полша, изобщо не са сред тях. Гърция е обратният случай, с най-висок дълг и с излишък. Изводът е, че средният дефицит и средният дълг на еврозоната описват различни групи държави и не бива да се четат като един показател.

България е сред единадесетте с дефицит от 4,0% (Евростат). Евростат има резерва към българските данни заради операции на Агенция „Пътна инфраструктура“, които в момента добавят 0,6% от БВП към дефицита. Подробности има в материала ни Евростат вдигна дефицита за 2025 г. до 4% и изрази резерви заради плащания на АПИ.

Ревизиите между април и октомври

През април картината беше на лек спад на дефицита на еврозоната от 3,0% на 2,9% (Евростат). Шест месеца по-късно числото за 2025 г. е 3,0%, тоест дефицитът стои на място (Евростат). Евростат посочва, че не е коригирал данните на държавите, така че промените идват от обновените им отчети.

Една десета от процента може да е от значение. Италия отчете 3,1% още през април и това отмени надеждите ѝ за ранно излизане от процедурата при свръхдефицит, защото Комисията иска стойност под 3% (ItaliaOggi). В есенните данни италианският дефицит пак е 3,1% (Евростат).

Какво числата не казват за процедурата при свръхдефицит

Евростат измерва, но не решава. Решенията взема Европейската комисия заедно със Съвета. В пролетния пакет от 3 юни 2026 г. Комисията обяви, че ще предложи процедура за България, а процедурите за Белгия, Франция, Италия, Унгария, Австрия, Полша, Румъния, Словакия и Финландия остават замразени, защото по оценка на Комисията тези държави са предприели ефективни действия (The Brussels Times). За Малта Комисията препоръча процедурата да бъде закрита.

Двата списъка не съвпадат напълно. Германия е с 2,9% за 2025 г. (Евростат), но е сред петте държави, които са надхвърлили 3% или планират да го направят през 2025 или 2026 г. (The Brussels Times). Хърватия е сред единадесетте с поне 3% дефицит, а в пролетните списъци на Комисията не фигурира. Отделно Съветът е активирал националната клауза за дерогация заради отбранителни разходи за 17 държави, което позволява част от дефицита да не се третира като нарушение.

Определенията също имат значение. Дефицитът е нетното заемане на целия сектор „Държавно управление“, а дългът е консолидиран брутен дълг по номинална стойност, без търговски кредити и аванси (Евростат). Неплатените сметки към доставчици не влизат в дълга, докато не се превърнат в заем.

Прогнозите за 2026 и 2027 г.

И двете институции очакват дефицитът на еврозоната да надхвърли 3% (Европейска комисия, ГД „Икономически и финансови въпроси“, Европейска централна банка). Комисията посочва като причини по-високите разходи за отбрана и лихви, както и мерките срещу скъпата енергия на обща стойност 14,5 млрд. евро. ЕЦБ залага временна енергийна помощ от 0,1% от БВП през 2026 г., която отпада през 2027 г., а по-високите инвестиции свързва основно с отбраната и инфраструктурата в Германия.

Нивата на дълга в прогнозите се разминават и заради различната стартова база. ЕЦБ тръгва от 87,1% за 2025 г. (Европейска централна банка), докато в есенните данни на Евростат дългът е 87,7% (Евростат). Затова от прогнози с различна дата има смисъл да се сравнява посоката на промяната, а не самото ниво.

Как да проверите данните за дефицита и дълга

Евростат публикува годишните данни два пъти в годината, през април и през октомври, като следващото издание е насрочено за 21 април 2027 г. (Евростат). Когато сравнявате години, вземайте числата от едно и също издание, защото, както се вижда по-горе, априлските и октомврийските стойности се различават (Евростат). В таблиците на Евростат знакът минус означава дефицит, а плюс означава излишък.

Внимавайте и кой агрегат на еврозоната ползвате, този с 20 или този с 21 държави, и дали към данните на дадена страна има резерва (Евростат). Същият подход към изданията и ревизиите помага и при миграционната статистика на Евростат. Следващата голяма проверка на бюджетите е през декември, когато Еврогрупата ще прегледа бюджетните политики на държавите от еврозоната (The Brussels Times).