Бюджет 2027 с дефицит 4,3%, по-високи осигуровки и еднократен данък

Бюджет 2027 се подготвя с дефицит от 4,3% от БВП по начислена основа. Това е под очакваните около 5% за 2026 г., но остава над тавана от 3% (БТА, Земеделецът (zemedeleca.bg)). През 2025 г. България завърши с дефицит от 4% при 3,1% средно за ЕС, а дългът ѝ от 29,9% от БВП остава далеч под средните за Съюза 81,5% (Евростат). Планът предвижда дългът да стигне 33,3% от БВП в края на 2027 г..

Разликата с ЕС е в посоката, не в нивото. По наше изчисление по данни на Евростат и бюджетния план дългът на България расте с 9,6 пункта от БВП между 2024 и 2027 г. (Евростат, Земеделецът (zemedeleca.bg)). За същото време дефицитът в ЕС остава на 3,1% и през 2024 г., и през 2025 г..

Откъде идва дефицитът от 4,3%

Рамката се определя от процедурата по прекомерен дефицит, която Съветът на ЕС потвърди за България през юни 2026 г. (БТА). Тя не налага директно таван на дефицита, а ограничава номиналния ръст на нетните разходи: 4,2% за 2026 г., по 3,4% за 2027 и 2028 г. и 3,2% за 2029 г.. Ако пътят се спази, дефицитът трябва да падне под 3% до 2029 г..

Още първата година излиза извън рамката. Нетните разходи за 2026 г. растат с 9,6% при таван от 4,2%, а за 2027 г. планът залага ръст от едва 1,3% (Земеделецът (zemedeleca.bg)). По наше изчисление по данни на БТА и бюджетния план натрупаният ръст за двете години е около 11%, при допустими общо 7,7% (БТА). Част от превишението може да се покрие от клаузата за отбрана, която до 2028 г. позволява отклонение с 0,6 до 0,9 пункта (БТА).

Без нови мерки дефицитът през 2027 г. би достигнал 7,4% от БВП (Земеделецът (zemedeleca.bg)). Т.е. мерките в плана трябва да свалят около 3,1 пункта, а това е повече от половината от сегашния дефицит.

Защо се говори едновременно за 3% и за 4,3%

Двете числа идват от различно отчитане. На касова основа консолидираният дефицит за 2027 г. се планира между 3% и 3,5%, докато на начислена основа е около 4,2–4,3% (БТА, Dir.bg). Прагът от 3% в ЕС се проверява по начислената основа, по която е и нотификацията на Евростат (Евростат).

Честа грешка е касов дефицит от 3% да се представя като изпълнен европейски критерий. Добре се вижда с плащанията на Агенция „Пътна инфраструктура“: България ги отчита като 0,6% от БВП допълнителен дефицит за 2025 г., а Евростат изрази резерви как точно трябва да бъдат записани (Евростат). Подробности има в материала ни за резервите на Евростат заради плащанията на АПИ.

Новите приходи в бюджет 2027 и кой ги плаща

Мерките от страната на приходите в бюджет 2027 са общо за 1958,5 млн. евро (Земеделецът (zemedeleca.bg)).

Еднократната вноска е за шест сектора (Dir.bg). По наше изчисление по данни на бюджетния план около 52% от новите приходи са еднократни или временни, а изрично постоянните мерки са под една четвърт (Земеделецът (zemedeleca.bg)). Дефицит от 6,1 млрд. евро при 4,3% означава БВП от около 142 млрд. евро. При това ниво само вноската от 800 млн. евро е близо 0,6% от БВП, които през 2028 г. ще трябва да се заменят с друг приход или със съкращения.

Управляващите са се ангажирали да не вдигат преките и косвените данъци за потребителите, включително ДДС (Dir.bg). Проектът все пак включва акциз за автомобилите, промени в режима на ваучерите за храна и актуализирани глоби (БТА).

Пенсии, заплати и осигуровки в бюджет 2027

От 1 юли пенсиите се увеличават с около 8% по швейцарското правило (БТА, Земеделецът (zemedeleca.bg)). Заплатите в бюджетния сектор растат с около 5%, а учителските с 7,5%. Минималната заплата от 1 януари 2027 г. е 660 евро, около 6,5% над сегашната. Ако се спазваше старото правило за 50% от средната заплата, тя би била около 690 евро.

Планът залага инфлация от 4,0% за 2027 г. (Земеделецът (zemedeleca.bg)). По наше изчисление по данни на бюджетния план реалното увеличение е около 3,8% за пенсиите, около 3,4% за учителите и около 1% за останалите в бюджетния сектор (БТА). Социалните трансфери растат от около 16,2 на 17,7 млрд. евро, или с 9,3%.

Максималният осигурителен доход става 2400 евро от 1 януари 2027 г. (БТА). Промяната засяга хората с доход над досегашния таван, а по-високите минимални прагове засягат част от самоосигуряващите се. От другата страна са съкращения за 592,4 млн. евро: реформа в ТЕЛК, 10% по-ниски разходи за персонал за цялата година и мерки в силовите ведомства (Земеделецът (zemedeleca.bg)).

Дългът и лихвите растат по-бързо от икономиката

Брутният дълг ще се увеличи от 34,8 млрд. евро през 2025 г. на 47,1 млрд. евро през 2027 г. (Земеделецът (zemedeleca.bg)). По наше изчисление по данни на бюджетния план това е ръст от около 35% за две години. За сравнение, номиналният БВП през 2027 г. се очаква да нарасне с 8,3%.

Лихвите също поскъпват. Разходите за тях стигат от 1,17 до 1,55 млрд. евро между 2025 и 2027 г., т.е. от 0,8% на 1,1% от БВП (Земеделецът (zemedeleca.bg)). Фискалният съвет очаква 1,88 млрд. евро лихви през 2028 г. (около 1,3% от БВП) и предупреждава за риск от дългова спирала (Dir.bg). Ниското ниво спрямо ЕС не пази от този риск, когато дългът и лихвите растат с двуцифрени темпове (Евростат).

Къде Фискалният съвет вижда риск

Фискалният съвет препоръчва дефицит от 2% през 2027 г. и 1% през 2028 г. (Dir.bg). По наше изчисление по данни на Фискалния съвет и бюджетния план разликата с плана е 2,3 пункта, или около 3,3 млрд. евро (Земеделецът (zemedeleca.bg)). Съветът иска и съкращения в администрацията, по-големи от заложените 10%.

Той предлага още от 1 януари 2027 г. вноските в държавния сектор да се разпределят 40 на 60 между служител и работодател, както в частния сектор, като това важи и за военните и полицаите (Dir.bg). Прогнозите също са спорни. Министерството залага растеж от 3,0% за 2026 г., Фискалният съвет очаква 2,8%, а прогнозата за инфлацията за 2027 г. от 4,0% е над пролетната оценка на Комисията от 2,6% (Земеделецът (zemedeleca.bg)). Инфлацията зависи и от фактори извън бюджета, като поскъпването на горивата.

Как да следите бюджета до гласуването

Законопроектът се очаква в Народното събрание през първата седмица на ноември (Dir.bg). При обсъждането в бюджетната комисия най-важното число е дефицитът на начислена основа, а не касовият, защото той се сравнява с прага от 3% (Евростат). Вноската върху свръхпечалбите и промените в осигурителните прагове трябва да бъдат приети със закон, преди да се отразят на заплатите и на фирмите (Земеделецът (zemedeleca.bg)).

След приемането отчетите към Брюксел имат фиксирани срокове. Докато свръхдефицитът не бъде коригиран, България трябва да докладва напредъка до 30 април и до 15 октомври всяка година (БТА). Националният бюджет е отделен от спора за бюджета на ЕС за 2028–2034 г., но и в двата случая България трябва да се съобразява с еврозоната, в която е от 1 януари 2026 г. (Евростат).