Скрининг на чуждестранните инвестиции в ЕС – кой решава и какво се проверява

През 2025 г. националните органи в ЕС са разгледали 4773 случая на скрининг на чуждестранните инвестиции, с 52% повече от 3136 година по-рано (Jones Day, Covington & Burling). За същото време пазарът на сливания и придобивания в Съюза е нараснал едва с 4%. Забраните остават изключение, около 1% от случаите. Решенията, с които купувачът получава условия, вече са над 430 годишно.

Кой решава дали чуждестранна сделка минава

Решението по конкретна сделка взема държавата членка, а не Брюксел (CMS). На европейско ниво действа механизъм за сътрудничество, в който националният орган уведомява Комисията и останалите държави (Европейска комисия, ГД „Търговия и икономическа сигурност“). Те могат да изпратят коментари, а Комисията може да даде и становище. През 2025 г. Комисията е дала становище в под 2% от уведомените случаи, както и през предходните две години.

Рамката до момента е Регламент (ЕС) 2019/452, а механизмът действа от октомври 2020 г. (Европейска комисия, ГД „Търговия и икономическа сигурност“, CMS). Последен свой режим въведе Кипър, който е в сила от април 2026 г. (Jones Day). Как се делят правомощията между институциите в Брюксел и столиците, е обяснено в материала за институциите на ЕС.

Скрининг на чуждестранните инвестиции в числа

До механизма на ЕС през 2025 г. са стигнали 667 инвестиции, с 40% повече от предходната година (Европейска комисия, ГД „Търговия и икономическа сигурност“, Covington & Burling). По наше изчисление по данни на Комисията и Jones Day това са около 14% от националните случаи при около 15% през 2024 г. (Jones Day). Националните органи гледат все повече сделки, а делът на обсъжданите на европейско ниво дори леко спада.

Задълбочената проверка става по-честа. Във фаза 2 отиват 12% от уведомените случаи, около 80 сделки (Jones Day, Covington & Burling). Около 35% от националните уведомления пък се оказват извън обхвата на правилата. В тази сметка не влиза Швеция, където такива решения са необичайно много.

Резултатите почти не се променят. От случаите в обхвата 87% получават разрешение без условия, а 9% минават с мерки (Covington & Burling). Още 3% се оттеглят преди решение, докато забраните са около 1%. По наше изчисление по данни на Jones Day решенията с условия са нараснали с над 50%, колкото и общият брой случаи, а делът им се задържа около 9% (Jones Day). Нашият извод е, че повечето намеси идват от повечето подадени сделки, а не от по-строг подход към всяка от тях.

Откъде идват купувачите и кои сектори се гледат

Американските инвеститори остават най-голямата група с 33% от уведомленията, макар делът им да е спаднал от 40% (Jones Day). Втори е Обединеното кралство с 9%, следван от Китай със 7%. Обединените арабски емирства са увеличили дела си от 3% на 5%.

Най-голям дял от уведомените сделки има преработващата промишленост с 27%, следвана от информационните и комуникационните технологии с 19% (Европейска комисия, ГД „Търговия и икономическа сигурност“). Финансовите дейности дават 17%, а търговията 13%. При задълбочените проверки промишлеността заема 53%. Достъпът до чувствителни данни все по-често е причина за втора фаза. През 2023 г. това е важало за 2% от тези случаи, а през 2025 г. за 12% (Covington & Burling).

Натоварването е неравномерно. Четири държави, Австрия и Франция заедно с Италия и Испания, подават 65% от уведомленията към ЕС (Jones Day). Само в Швеция през 2025 г. са постъпили 1987 уведомления, около две пети от случаите, които държавите в ЕС са разгледали.

Какво променя новият регламент от 2028 г.

Регламент (ЕС) 2026/1386 получи окончателно одобрение от Съвета на 8 юни 2026 г., а в „Официален вестник“ на ЕС е обнародван на 26 юни (CMS, Paul, Weiss). От 17 януари 2028 г. той изцяло заменя рамката от 2019 г. (Европейска комисия, ГД „Търговия и икономическа сигурност“). Дотогава държавите имат 18 месеца, за да приведат националните си правила в съответствие с него.

Най-съществената промяна е, че всяка държава ще трябва да има механизъм с предварително разрешение поне за общ минимум от сектори (CMS, Paul, Weiss). Първата група са военните изделия и стоките с двойна употреба. Втората обхваща свръхкритичните технологии, например изкуствения интелект и полупроводниците.

Отделно в списъка са критичните суровини и изборната инфраструктура (CMS, Paul, Weiss). Влизат и критичните субекти в енергетиката и транспорта. Същото важи за цифровата инфраструктура и за част от финансовата, например операторите на платежни системи. Инвестициите на зелено остават извън задължителния обхват, но държавите могат да ги включат.

Затваря се и една вратичка. Сделките през дъщерно дружество в ЕС, което се контролира от чуждестранен инвеститор, също попадат в обхвата (CMS). Първата фаза на проверката трае 45 календарни дни, а процедурата по механизма за сътрудничество трябва да приключи за 20 до 45 дни (Paul, Weiss).

Сделките без задължение за уведомяване ще могат да се проверяват поне 15 месеца и до пет години след приключването им (Jones Day, Paul, Weiss). За сделки, които е трябвало да бъдат подадени, но не са, срокът е поне 24 месеца.

Как работи механизмът в България

Българският режим е въведен с промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Те са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 20 от 8 март 2024 г., и са в сила от 12 март 2024 г. (KPMG България). Докато не бъде приета подзаконовата уредба, за започнатите инвестиции не се изискваше заявление. В европейския доклад за 2025 г. България вече е посочена сред държавите с нов действащ режим (Covington & Burling). Решенията взема Междуведомственият съвет за скрининг, в който влизат министри и представители на регулаторни комисии.

Проверка е нужна, когато купувач извън ЕС придобива поне 10% от капитала на българско дружество в чувствителен сектор или инвестира над 2 млн. евро (KPMG България). Прагът от 2 млн. евро важи и за нови обекти, изградени от нулата. Инвеститорите от Русия и Беларус подлежат на проверка винаги, без значение от праговете. Данните за самия поток от капитали към страната са в анализа за чуждите инвестиции в България до 2025 г..

Съветът има 45 дни за решение и може веднъж да удължи срока с до 30 дни (KPMG България). Ако не се произнесе навреме, инвестицията се смята за разрешена. При нарушение глобата е 5% от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лв., или около 25 000 евро.

Купувачите от държави с по-нисък риск се третират по-благоприятно (Jones Day, KPMG България). Сред тях са САЩ и Обединеното кралство, както и азиатски партньори като Япония и Южна Корея. Народното събрание може да разширява този списък. Как парламентът стига до такива решения, е обяснено в материала за изборите и институциите в България.

Къде се проверяват правилата и честите грешки

Текстът на новия регламент е на официалния портал за правото на ЕС под номер 2026/1386 (CMS). Комисията представи шестия си годишен доклад, който обхваща 2025 г., на 14 октомври 2026 г. (Европейска комисия, ГД „Търговия и икономическа сигурност“). За България основният документ е Законът за насърчаване на инвестициите с промените от бр. 20 на „Държавен вестник“ от 2024 г. (KPMG България). Информацията тук е обща и не замества консултация по конкретна сделка.

Честа грешка е да се смята, че фирма от ЕС автоматично остава извън проверка. Новият регламент обхваща и сделките през европейски дъщерни дружества под чуждестранен контрол (CMS). Друг мит е, че скринингът означава забрана, а всъщност се спират около 1% от разгледаните сделки (Covington & Burling). Европейската комисия също не може да спре сделка, защото окончателното решение остава на държавата.