Евростат вдигна дефицита за 2025 г. до 4% и изрази резерви заради плащания на АПИ

Евростат публикува на 21 октомври второто за годината уведомление за дефицита и дълга на държавите от ЕС и вписа за България дефицит от 4% от БВП за 2025 г. (Евростат) През април оценката беше 3,5% (Economic.bg). Към новото число европейската статистическа служба добави и бележка, каквато България не е получавала от години: резерва за качеството на подадените данни (Mediapool).

Какво точно написа Евростат

Бележката е кратка. Евростат обсъжда с българските статистически органи как да бъдат отразени в националните сметки някои операции на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и за това ще са нужни допълнителни данни от националните власти (Евростат). Засега България отчита тези суми като влошаващи дефицита за 2025 г. с 0,6% от БВП (Mediapool).

Друга държава от ЕС с ревизия от такъв порядък няма. Най-близо е Финландия, чийто дефицит става 3,8% от 3,4%, но при нея качеството на данните не е под въпрос (Mediapool).

Резервата не е присъда. Тя показва, че европейската статистика не приема отчитането на тези операции за окончателно. Ако след проверката се окаже, че сумите трябва да се запишат другояче, числото за 2025 г. може да се промени отново.

Какво казват институциите в София

Националният статистически институт (НСИ) съобщи, че е поискал, но все още не е получил копие от одитния доклад на Сметната палата за извънредния одит на пътни инфраструктурни проекти в публичния сектор (Mediapool). Одитът е възложен с решение на Народното събрание. Според НСИ данните за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ може да бъдат ревизирани в зависимост от констатациите в доклада и след проверка от Евростат.

Министерството на финансите припомни, че новото число е с 0,5 процентни пункта над априлската оценка (БТА). Ведомството на Гълъб Донев смята, че то потвърждава „сериозните фискални дисбаланси и неосчетоводени разходи“ в баланса на АПИ, които сегашното правителство е наследило при встъпването си в длъжност през май 2026 г. (Mediapool) Министерството пише още, че през 2025 г. е имало натиск върху разходите за заплати в публичния сектор, социални плащания и инвестиции без мерки за компенсиране, и че същата година е поет нов дълг в рекорден размер от 9,6 млрд. евро.

Двете версии на политиците

Спорът за дефицита тече от месеци. Скоро след като пое властта, премиерът Румен Радев обвини правителството на Росен Желязков, че е лъгало с данните (Mediapool). Бившият финансов министър от ГЕРБ Теменужка Петкова пък твърди обратното: че сегашната власт подправя документация в АПИ, за да изкара по-висок дефицит за миналата година.

Зам.-председателят на бюджетната комисия Стефан Белчев от „Прогресивна България“ определи положението като „пълна несигурност“ (Mediapool). По думите му много зависи от трите одита на публичните финанси, във финансовото министерство, в социалното министерство и в АПИ. Те са приключили, а резултатите трябва да бъдат обявени до края на октомври.

Кое от двете твърдения е вярно, засега не може да се каже. Евростат не е взел страна в политическия спор. Той само отбелязва, че не е приключил с оценката.

Три числа за една година

За 2025 г. вече има три официални стойности. Министерството на финансите отчете касов дефицит от 3,1% и тогава го определи като минимално отклонение (Economic.bg). По методиката на начисляването, която включва и разходи, които са направени, но още не са платени, НСИ и Евростат дадоха през април 3,5%. Сега числото е 4% (Евростат). За сравнение, през 2024 г. дефицитът е бил 3%, а през 2023 г. 2%. Още през април Любомир Дацов от Фискалния съвет посочи като причина за разминаването нереалистичните прогнози за приходите.

Дълговото бреме на страната остава ниско. Дългът е 29,9% от БВП, сред най-ниските в ЕС. По-нисък е само в Естония, Люксембург и Дания (Евростат). Средният дефицит в ЕС за 2025 г. е 3,1%, в еврозоната 3,0%. По-голям дефицит от българския имат Румъния (7,8%), Полша (7,2%), Белгия, Франция, Унгария, Словакия и Австрия.

Ревизията не засяга членството в еврозоната, защото референтната година при оценката беше 2024 г. (Mediapool) Подобна резерва Евростат е изразявал за български данни и през 2015 г., тогава заради фалита на КТБ.

Какво следва

Първата дата е краят на октомври, когато трябва да станат публични резултатите от трите одита (Mediapool). След това се чака докладът на Сметната палата да стигне до НСИ, а Евростат да провери новите данни. Едва тогава ще е ясно дали 4% е окончателното число.

Срещу България вече тече процедура при прекомерен дефицит (БТА). Финансовото министерство предупреждава, че по-слабата изходна позиция ограничава гъвкавостта на следващите бюджети и налага последователни мерки, много от които непопулярни. За гражданите това значи, че спорът за счетоводството на АПИ ще се усети в дебата за бюджета за 2027 г.: колко пари ще има за заплати, пенсии и инвестиции и какви ограничения ще бъдат поставени.

Още през април се обсъждаше и изключение за разходите за отбрана, което позволява до 1,5 процентни пункта от тях да не се броят при оценката на дефицита (Economic.bg). Дали и как то ще се приложи за България, ще стане ясно в следващите решения на Брюксел.