Как се приема държавният бюджет и къде се намесва Брюксел

Законът за публичните финанси дава на Министерския съвет срок до 31 октомври да внесе в Народното събрание проекта на държавния бюджет за следващата година (Lex.bg). Тази година към националната процедура се добавя европейска. България има първия си проектобюджетен план като член на еврозоната, датиран 15 октомври 2026 г. (Европейска комисия, Европейска комисия, Икономика и финанси) Двата пътя водят до един и същ проект, затова е полезно да се проследи кой в какъв ред решава.

Кой изготвя бюджета

Конституцията е ясна. Законодателна инициатива имат всеки депутат и Министерският съвет, но проектът на държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет (Народно събрание). Народното събрание приема бюджета и отчета за изпълнението му.

Работата започва много преди есента. До 20 април Министерският съвет одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващите три години, която се гради върху пролетната макроикономическа прогноза (Lex.bg). През есента министърът на финансите съставя проекта на бюджет по есенната прогноза и по проектите на разпоредителите с бюджет. Заедно със законопроекта той внася в Министерския съвет и протокола от консултациите с Националното сдружение на общините. Правителството одобрява пакета и най-късно до 31 октомври го внася в парламента, придружен от актуализираната средносрочна прогноза, която служи за негови мотиви.

Министерствата подготвят проектите на своите бюджети, а финансовият министър проверява дали отговарят на изискванията. Ако ведомство представи прогноза, която не отговаря, той я връща (Lex.bg). Когато разпоредител не представи или не преработи проекта си в срока, министърът на финансите изготвя проектите на прогнозата и на бюджета в съответствие с приоритетите на фискалната политика. Министерският съвет приема и стандарти за делегираните от държавата дейности, които служат за определяне на общия размер на средствата за тях.

Европейският слой

От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната и подлежи на по-строг надзор, отколкото държавите извън нея (Европейска комисия). Основният инструмент е проектобюджетният план за следващата година. Всяка държава от еврозоната го изпраща на Комисията и на Еврогрупата до 15 октомври, а Комисията има срок до 30 ноември да прецени дали плановете отговарят на фискалните правила на Пакта за стабилност и растеж. При нужда тя препоръчва корекции, които страните да вземат предвид в следващия си бюджет. Страницата на Комисията за плановете за 2027 г. вече води български документ с дата 15 октомври 2026 г. (Европейска комисия, Икономика и финанси)

Планът следва параметрите на проекта на закона за бюджета за 2027 г. и е съставен върху есенната прогноза на финансовия министър, одобрена от Фискалния съвет (Европейска комисия). Той има и втора роля. С решение от 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС установи, че в България съществува прекомерен дефицит, и откри процедура при свръхдефицит. Препоръката към страната очертава пътя на нетните разходи, по който ситуацията трябва да приключи до 2029 г., и определя срок до 15 октомври 2026 г. за ефективни действия и представяне на мерки. Затова планът служи и като доклад за вече взетите мерки.

Какво става в парламента

Законопроектът се разглежда по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (Lex.bg). Като всеки закон той се обсъжда на две гласувания в отделни заседания, но парламентът по изключение може да реши двете гласувания да станат в едно заседание (Народно събрание). Бюджетната комисия обобщава становищата на постоянните комисии и предложенията на депутатите и се произнася по тях, като запазва бюджетното салдо, предложено от Министерския съвет. С други думи, предложенията се оценяват при условие, че общият баланс не се променя.

В залата се изслушват докладите на министъра на финансите, на председателя на парламента за бюджета на Народното събрание, на представител на Висшия съдебен съвет за бюджета на съдебната власт, на отрасловите министри и на председателя на бюджетната комисия (Lex.bg). Бюджетът се приема със закон, който записва основните показатели на приходите и разходите и бюджетите на първостепенните разпоредители. Със закона могат да се определят и лимити за разходите за персонал.

Ако няма бюджет до 1 януари

Законът урежда и този случай. Когато до началото на бюджетната година бюджетът не е приет, приходите се събират по действащите закони, а разходите и трансферите не могат да надхвърлят размера им за същия период на предходната година (Lex.bg). Режимът не може да се прилага повече от три месеца, като във времето не се брои периодът, в който няма избрано Народно събрание. След това парламентът по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за разходи и за трансфери.

Какво предстои

Първият срок е 31 октомври. След него проектът тръгва през комисиите и залата, а до 30 ноември Комисията ще даде оценката си за плана (Европейска комисия). За читателя най-полезно е да сравни три документа: проекта на закона, актуализираната средносрочна прогноза, която е мотив към него (Lex.bg), и самия план, изпратен в Брюксел (Европейска комисия, Икономика и финанси). Ако числата в тях се разминават, това е въпрос към Министерството на финансите.