Щети от природни бедствия в Европа – как се изчисляват и кой плаща сметката

Щетите от природни бедствия в ЕС за периода 1980–2024 г. се оценяват на 822 млрд. евро в цени от 2024 г. По-малко от 20% от тях са били застраховани частно, а европейската помощ покрива само част от публичните разходи (Европейска агенция по околна среда, Европейска комисия).

Как се изчисляват щетите от природни бедствия

Оценката започва от отделното събитие, а не от общата сметка. Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) използва база данни на частна германска компания за анализ на риска (Европейска агенция по околна среда). В нея са описани щетите от всяко наводнение, буря или гореща вълна, а ЕАОС ги съчетава с икономическите показатели на Евростат. За годините, за които Евростат няма данни, празнините се попълват от бази на Европейската комисия, МВФ и Световната банка.

Сумите се превръщат в евро и се привеждат към цените на една и съща година (Европейска агенция по околна среда). Без тази корекция наводнение от 1980 г. и буря от 2023 г. не биха били сравними. Данните се проверяват за липсващи държави и за случаи, в които застрахованата щета е равна на общата или я надхвърля.

Застрахованата част включва само разходите за подмяна на пряко увредено имущество, например сгради (Европейска агенция по околна среда). Разликата между общата и застрахованата щета, разделена на общата, се нарича застрахователна празнина. Индикаторът измерва загуби на активи (Европейска агенция по околна среда). Спрялото производство и изгубените работни дни не влизат в него, затова сумата по-скоро показва долната граница на истинската цена.

Методът има и слабо място. Където отчитането е непълно, празнината изглежда по-голяма, отколкото е в действителност. Исландия например излиза със 100% незастраховани щети, макар да има публичен застрахователен фонд (Европейска агенция по околна среда).

Кои години и кои явления струват най-много

Последните четири години от редицата са и сред петте най-скъпи от 1980 г. насам (Европейска агенция по околна среда).

Средната годишна щета за 45-те години е около 18,3 млрд. евро. Така 2021 г. е струвала около 3,6 пъти повече от средното (по наше изчисление по данни на ЕАОС (Европейска агенция по околна среда)). Над 208 млрд. евро, или една четвърт от цялата сума, се падат на периода 2021–2024 г..

Най-голямата сметка идва от явлението, което е застраховано най-слабо. По наше изчисление около шест от всеки седем евро щета от наводнение остават без застраховка (Европейска агенция по околна среда). В абсолютни суми най-тежко засегнати са Германия, Италия, Франция и Испания. На човек от населението най-високи са щетите в Словения – 8733 евро за 1980–2023 г. (Европейска агенция по околна среда). Също като при БВП, абсолютното число казва малко без съпоставка с размера на страната.

Защо застраховката покрива толкова малка част

Делът на застрахованите щети се разминава според източника. ЕАОС дава под 20% частно застраховани загуби за 1980–2024 г. (Европейска агенция по околна среда). Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Комисията пишат за около 25% (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), Reinsurance News). Разликата идва от различните бази данни и периоди, затова при цитиране трябва да се посочва и изданието.

България е сред 17-те държави, в които над 90% от щетите за 1980–2023 г. не са били застраховани (Европейска агенция по околна среда). Същото важи за Румъния, Гърция и Унгария, докато в Дания празнината е 38%, а в Норвегия – 30%.

Причините са и на пазара, и в поведението на хората. Мнозина подценяват риска, намират полицата за твърде скъпа или очакват държавата да ги обезщети (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)). Премиите в рисковите райони растат, което прави покритието по-трудно достъпно. Европейската застрахователна федерация посочва като допълнителни фактори инфлацията и строителството в опасни зони (Insurance Europe).

Още при пускането на таблото си за застрахователната празнина през 2022 г. ЕОЗППО предупреждава, че застраховката може да стане недостъпна или твърде скъпа (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)). Таблото обхваща 30 държави и данни от 1980 до 2021 г.. Миналите щети вече не са надеждна основа за прогноза, а това затруднява и определянето на цената на полиците (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)).

Какво поема държавата и кога се включва ЕС

Незастрахованата част не изчезва. При застрахован дял под 20% по наше изчисление над 650 млрд. евро от щетите в ЕС за 1980–2024 г. са останали за собствениците и за публичните бюджети (Европейска агенция по околна среда).

Фондът за солидарност на ЕС се включва последен. Кандидатства само държавата, не гражданин или фирма, и то до 12 седмици след първата щета (Европейска комисия). Парите отиват за публични спешни и възстановителни дейности. Фондът покрива само щети, които не могат да се застраховат, и не обезщетява частни загуби.

Бедствието се смята за голямо, когато преките щети надхвърлят 3 млрд. евро в цени от 2011 г. или 0,6% от брутния национален доход на страната, като важи по-ниският праг (Европейска комисия). За регионално бедствие прагът е 1,5% от брутния продукт на региона.

Досега фондът е помогнал при около 150 природни бедствия с общо над 11 млрд. евро (Европейска комисия). Сравнено с 208 млрд. евро щети само за 2021–2024 г., това е около 19 пъти по-малко (по наше изчисление (Европейска агенция по околна среда)). Остатъкът ляга върху националните и общинските бюджети. Как се приема държавният бюджет и къде се намесва Брюксел сме обяснили в отделен материал.

Новата рамка на ЕС за климатична устойчивост

На 27 октомври 2026 г. Комисията представи рамка за климатична устойчивост. Заедно с нея предложи и закон, който въвежда общи допускания за бъдещото затопляне и по-съпоставими оценки на риска (Reinsurance News). Нуждите от адаптация на инфраструктурата и икономиката се оценяват на около 70 млрд. евро годишно. По оценката на Комисията всяко вложено евро спестява над десет пъти повече загуби.

Застраховането е в центъра на плана. Създава се климатичен застрахователен алианс от застрахователи, презастрахователи, инвеститори и регулатори, който трябва да предложи първите мерки до края на 2027 г. (Reinsurance News). Алиансът ще прецени и капацитета на пазара, включително на презастраховането и на облигациите за катастрофични рискове.

Индустрията и надзорът настояват за превенция. Застрахователната федерация иска парите да се дават предварително за устойчивост, а не само като плащания след бедствие, и предлага общоевропейски инвестиционен фонд (Insurance Europe). ЕОЗППО предлага обсерватория, която да следи достъпността на застраховките по региони и видове опасност (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)). Законът засега е само предложение на Комисията (Reinsurance News).

Как гражданинът да провери риска и покритието

Чест мит е, че държавата или ЕС ще покрият щетата по частен дом. Фондът за солидарност изрично не обезщетява частни загуби (Европейска комисия). Очакването за държавна компенсация пък е една от причините хората изобщо да не се застраховат (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)).

Официалните данни са публични. Таблото на ЕОЗППО показва празнината по държави и видове опасност, както и как всяка страна покрива природните бедствия (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)). Индикаторът на ЕАОС се обновява с данни по държави, на човек и на квадратен километър (Европейска агенция по околна среда).

Друга честа грешка е да се сравняват числа от различни издания. Индикаторът от октомври 2025 г. е в цени от 2024 г. и обхваща ЕС (Европейска агенция по околна среда). Брифингът от юли 2025 г. е в цени от 2023 г. и включва 38 държави, сред тях и страни извън Съюза (Европейска агенция по околна среда).