Държавен дълг на България расте два пъти по-бързо от дефицита според Евростат

Държавен дълг на България се е увеличил с 8,4% от БВП през 2025 г. при дефицит от 4,0% от БВП, показва октомврийската нотификация на Евростат (Евростат). За ЕС като цяло двете числа са много по-близки. Дългът расте с 4,3% от БВП, а дефицитът е 3,1%. По наше изчисление по данни на Евростат 4,4 от 8,4-те пункта ръст, тоест малко над половината, идват от финансови операции, а не от превишението на разходите над приходите. В края на 2025 г. дългът достига 29,9% от БВП при 23,8% година по-рано (Национален статистически институт).

Държавен дълг на България и разликата с дефицита

Дефицитът е разликата между приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ (Евростат). Дългът обаче се променя и по други причини. Държавата купува финансови активи, трупа пари по сметки, облигациите ѝ се преоценяват, а източниците на данни се разминават. Сумата от тези ефекти се нарича корекция „поток–наличност“. Когато тя е положителна, дългът расте повече, отколкото предполага дефицитът.

Българската корекция от 4,4% от БВП е най-голямата в ЕС за 2025 г. Над 3% е още само Финландия с 3,8% (Евростат). За периода 2022–2025 г. по-висока стойност има единствено Финландия през 2022 г. с 5,4%. Евростат проверява внимателно такива отклонения, макар че обикновено те имат законно обяснение.

Тенденцията обхваща целия Съюз. Корекцията за ЕС се покачва от 0,01% от БВП през 2022 г. до 1,12% през 2025 г. При петнайсет държави членки тя надхвърля 1% в абсолютна стойност (Евростат).

Капиталът на ББР и парите по държавните сметки

Два компонента обясняват почти цялата българска разлика. Покупките на дялове и акции добавят 1,9% от БВП, което Евростат свързва с капиталовата вноска в националната банка за развитие (Евростат). Паричните средства и депозитите добавят още 2,0% от БВП. Това е втората най-висока стойност в ЕС след Австрия с 2,2%.

Изводът ни от тези числа е, че около 3,9 пункта от ръста на дълга през 2025 г. са заети пари, които не са изразходвани през бюджета. Те стоят като актив, под формата на капитал в банка или наличност по сметка (Евростат). Придобиването на финансови активи не влиза в дефицита, но увеличава брутния дълг, ако е финансирано със заеми.

Капиталът на ББР е увеличен през 2025 г. с 4 млрд. лв., около 2,045 млрд. евро, с постановление и решение на Министерския съвет (БТА). До април 2026 г. банката е поискала средства само веднъж – 600 млн. евро през януари за плащания по инвестиционната програма за общински проекти. Неизползваните около 1,445 млрд. евро стоят по сметка на Министерството на финансите в БНБ.

На 22 април 2026 г. правителството реши капиталът да бъде намален от около 2,63 млрд. до около 1,18 млрд. евро, за да се върне неусвоената част в бюджета (БТА). Решението не увеличава пряко приходите и фискалния резерв, защото парите вече са по сметка на министерството.

Неплатените сметки, които остават извън дълга

Търговските кредити и аванси са неплатени задължения на държавата към доставчици със срок до една година (Евростат). Разходът влиза в дефицита в момента, в който възникне задължението. Натрупаната сума на неплатените сметки обаче не се включва в официалния дълг.

В България тези задължения нарастват от 1 218 млн. евро през 2022 г. и 1 572 млн. евро през 2024 г. до 2 330 млн. евро през 2025 г. Като дял от БВП това е ръст от 1,4% до 2,0% (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат само за последната година сумата се е увеличила с около 48%.

Евростат отбелязва, че данните за България не обхващат всичко. Краткосрочните търговски кредити на бюджетните организации не могат да се отделят в публичните сметки (Евростат). Затова според нас 2,0% по-скоро е долна граница, а не пълната сума на неплатените сметки. Изводът следва от бележката, но в нея не е изказан. За повечето държави данните за 2024 и 2025 г. все още са предварителни.

Защо април и октомври дават различен дефицит

Държавите изпращат на Евростат предварителни данни до 31 март и окончателни до 30 септември на следващата година (Национален статистически институт). През април НСИ отчете за 2025 г. дефицит от 4 113 млн. евро, или 3,5% от БВП, и дълг от 34 635 млн. евро. В октомврийската нотификация дефицитът вече е 4,0% от БВП (Евростат).

Разликата между двете оценки е половин процентен пункт от БВП по наше изчисление по данни на НСИ и Евростат (Евростат, Национален статистически институт). Спорът за отчитането на плащанията на пътната агенция разгледахме отделно в материала Евростат вдигна дефицита за 2025 г. до 4% и изрази резерви заради плащания на АПИ.

Къде е България в ЕС по дълг и дефицит

През 2025 г. 22 държави имат дефицит, а пет – излишък. Начело е Кипър с излишък от 3,6% от БВП (Евростат). Единайсет държави са на или над прага от 3%. Най-високи са дефицитите на Румъния (7,8%), Полша (7,2%), Белгия (5,2%) и Франция (5,1%). Договорът определя референтни стойности от 3% от БВП за дефицита и 60% за дълга.

По дълг България остава сред държавите с най-нисък дял от БВП. В края на второто тримесечие на 2026 г. той е 28,7%, близо до Естония (26,1%), Дания (27,1%) и Люксембург (28,2%). Средното за ЕС е 82,9%, а за еврозоната 88,8% (Agence Europe).

Тримесечният дефицит на България за второто тримесечие на 2026 г. е 5,3% от БВП след сезонно изглаждане, наравно с Белгия. Общо 16 държави са над 3% (Agence Europe). Тази стойност не бива да се сравнява директно с годишните 4,0%, защото обхваща едно тримесечие и е сезонно коригирана (Евростат).

От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната. Затова за данните от 2026 г. нататък Евростат я включва в показателите за еврозоната (Евростат). Какво промени членството на практика, обяснихме в България в еврозоната – курс, институции и практически промени.

Как да проверите сами отчетите за дълга и дефицита

Публикуваните таблици позволяват няколко прости проверки:

• Сравнете промяната в дълга с дефицита за същата година. Голяма разлика означава финансови операции, които Евростат описва в бележката си за корекцията (Евростат).
• Гледайте статистическите разминавания. Евростат смята за относително голяма стойност от 0,2% до 0,5% от БВП, а над 0,5% – за по-голяма от обичайното. За България през 2025 г. разминаването е 0,0.
• Проверявайте неплатените търговски задължения отделно, защото те не влизат в дълга (Евростат).
• Отбелязвайте дали числото е предварително (април) или окончателно (октомври) (Национален статистически институт).
• Внимавайте годишните данни да не се смесват с тримесечните сезонно изгладени (Agence Europe).

Официалните таблици се публикуват от НСИ като нотификационни таблици и от Евростат в раздела за статистика на държавните финанси (Евростат, Национален статистически институт).

Въпроси и отговори

Влизат ли неплатените сметки на държавата в официалния дълг?

Не. Официалният дълг включва депозити, ценни книжа и заеми. Търговските кредити и аванси са изрично изключени от него (Евростат).

Означава ли по-високият дълг, че всички пари са похарчени?

Зависи къде отиват парите. През 2025 г. близо 3,9% от БВП от ръста на българския дълг са отишли в капитал на ББР и в депозити, а не в текущи разходи (Евростат). Част от капитала на банката се връща в бюджета по решение от април 2026 г. (БТА).