Подписката на Слави Трифонов за референдум: от ноември 2015 г. до вота през 2016 г.

През ноември 2015 г. екипът на телевизионния водещ Слави Трифонов започна да събира подписи под петиция за национален референдум по въпроси на изборната система и политическото финансиране. Законът изискваше поне 400 000 подписа. Петицията стигна до парламента през февруари 2016 г., а гласуването се състоя на 6 ноември 2016 г., заедно с президентските избори.

Прагът от 400 000 подписа

Според The Sofia Globe промени в закона, приети от парламента през 2015 г., свалиха броя на подписите, необходими за валидна петиция за референдум, от 500 000 на 400 000. Събирането на подписите започна през ноември 2015 г. Петицията съдържаше шест въпроса:

• да се избират ли депутатите по мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура;
• да се намали ли броят на народните представители от 240 на 120;
• да стане ли гласуването задължително на избори и референдуми;
• да се въведе ли електронно гласуване на избори и референдуми;
• да бъде ли годишната държавна субсидия за партиите и коалициите 1 лев на получен валиден глас на последните парламентарни избори;
• да се избират ли с мажоритарна система в два тура директорите на областните дирекции на МВР и ръководителите на районните управления.

На 8 февруари 2016 г. комитет, ръководен от Трифонов, внесе петицията в Народното събрание. Sofia Globe съобщи, че петицията се предполага да съдържа 673 481 подписа и че служители на дирекцията „Гражданска регистрация и административно обслужване“ ще проверят дали са валидни.

Проверката и решението на парламента

В началото на април 2016 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви резултата от проверката. Според Sofia Globe и BTA валидните подписи са 572 650, така че минимумът от 400 000 беше преодолян. Sofia Globe посочва, че невалидните подписи са 99 838 и включват грешни лични идентификационни номера, неточни адреси, грешни или непълни имена и повторения.

На 12 май 2016 г. Народното събрание реши с 131 гласа „за“, 18 „против“ и един въздържал се да се проведе референдум. BTA отбелязва, че по закона референдумът се провежда заедно с насрочените избори, в случая президентските. Агенцията съобщава и че член на екипа на Трифонов е заявил пред депутатите, че те са длъжни да спазват закона. Sofia Globe добавя, че в дебата депутати от ДПС, „Атака“ и БСП са казали, че част от въпросите противоречат на конституцията, а най-много спорове е предизвикал въпросът за намаляването на броя на депутатите.

Конституционният съд свали три въпроса

Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд за три от въпросите: електронното гласуване, намаляването на депутатите до 120 и изборите за директори на областните дирекции на МВР. Той посочи, че конституцията не бива да се заобикаля чрез решение на обикновено мнозинство по въпроси, които са от компетентността на Велико народно събрание. За електронното гласуване Плевнелиев припомни, че по този въпрос вече е имало референдум през октомври 2015 г.

На 28 юли 2016 г. съдът единодушно отхвърли и трите въпроса. За намаляването на депутатите той прецени, че решението е в правомощията само на Велико народно събрание. Съдът подчерта още, че националният референдум не е вид допитване до общественото мнение, а средство за пряко упражняване на държавна власт от гражданите, съобщи Sofia Globe.

Три въпроса в бюлетината

На 16 август 2016 г. президентът издаде указ за референдум на 6 ноември 2016 г. – същия ден като президентските избори. В бюлетината останаха три въпроса: за мажоритарен вот в два тура, за задължително гласуване и за субсидия за партиите от 1 лев на глас.

На 11 ноември 2016 г. Централната избирателна комисия обяви официалните резултати. Според BNT и трите въпроса са получили голяма подкрепа, но избирателната активност е била с 12 027 гласа по-малко от нужната, за да е резултатът задължителен. За тази цел активността трябваше да достигне нивото от предишните общи избори през 2014 г. Независимо от това трите въпроса трябваше да бъдат разгледани в парламента. От екипа на Трифонов определиха резултата като голяма победа на пряката демокрация.