Осем часа за 258 гласа: броенето на местните избори през 2015 г. и спорът за електронния вот

На 25 октомври 2015 г. българите избираха кметове и общински съветници и в същия ден отговаряха на въпрос на национален референдум: да може ли да се гласува дистанционно, по електронен път. На следващия ден застъпник от столична секция разказа публично как е минало броенето. Според него то продължило около осем часа, а в урните имало 258 гласа по четири бюлетини. Разказът беше за пушене в класната стая, отворена врата по време на броенето, разправии с членове на комисията и полиция, която дошла късно и не направила нищо. Тези твърдения бяха на един човек и не са проверени от съд. Те обаче съвпаднаха с това, което се случи в по-голям мащаб в същата нощ.

Какво стана с броенето в София

Най-тежко беше в столицата. Според обзора на OCCRP хиляди членове на секционни комисии бяха задържани цяла нощ в зала "Арена Армеец", докато предадат протоколите. Някои чакаха повече от 48 часа. Над 100 души се почувстваха зле, 12 бяха откарани в болница, а 119 предявиха искове срещу държавата. Сред причините бяха посочени липсата на компютри и решението Общинската избирателна комисия в София да бъде свита от 41 на 19 членове. ЦИК и столичната комисия си прехвърляха вината една на друга.

В деня на изборите бяха атакувани и сайтовете на ЦИК и други институции, свързани с вота, и за известно време не можеха да се отворят. По данни, цитирани от OCCRP, до ЦИК бяха подадени сигнали за 279 нарушения, включително купуване на гласове. Прокуратурата образува 101 досъдебни производства, 45 от тях за купуване на гласове.

Референдумът: голямо "да", малка активност

Въпросът за електронното гласуване получи силна подкрепа. Екзитпол на "Алфа Рисърч", цитиран от The Sofia Globe, даваше 70,6% "да". По окончателните данни подкрепата беше около 72%. Активността обаче остана ниска. Според решението на ЦИК, публикувано от БТА, гласували са 2 708 716 от 6 766 619 души в списъците, или около 40%.

За да бъде задължителен, референдумът трябваше да събере поне толкова гласували, колкото на последните парламентарни избори. Това не стана. Прагът от 20% обаче беше преминат и затова въпросът отиде за решаване в Народното събрание.

Какво реши парламентът

На 21 януари 2016 г. депутатите одобриха въвеждането на електронно гласуване. Според БНТ "за" бяха ГЕРБ, Реформаторският блок, АБВ, ДПС и БДЦ, а "против" бяха БСП, "Атака" и Патриотичният фронт. В решението нямаше конкретен срок за прилагане.

Машините: от 50 секции до задължителен вот и обратно

На местните избори през 2015 г. машини имаше в 50 секции в София, и то само за общински съветници. Кметовете се избираха само с хартия. Хронологията на БТА показва какво последва:

• през 2016 г. на президентските избори машинното гласуване беше равностойна възможност в 500 секции в 79 населени места;
• през май 2019 г. на евроизборите машини имаше в 3000 секции, но още през юли същата година машинното гласуване за местни избори беше отменено, а дистанционното електронно гласуване беше отложено;
• от април 2021 г. машината стана задължителна в секциите с над 300 избиратели;
• на 2 декември 2022 г. парламентът върна хартиената бюлетина до машината и ръчното броене, като преодоля вето на президента Румен Радев.

Електронното гласуване от разстояние, което подкрепиха над седем от всеки десет гласували през 2015 г., не е въведено и десет години по-късно. В края на 2025 г. промените в Изборния кодекс и ролята на машините отново бяха сред главните теми в разговорите след оставката на кабинета "Желязков".