След първия тур през ноември 2016 г.: какви бяха очакванията и какво се случи

Сутринта след 6 ноември 2016 г. всички партии се обявиха за победители, но числата казваха друго. Подкрепеният от БСП ген. Румен Радев водеше пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. Референдумът на "Шоуто на Слави" беше на крачка от прага. Борисов беше обещал оставка, ако кандидатът на ГЕРБ загуби. Тогава на този адрес бяха публикувани седем прогнози за следващите месеци. Ето кои от тогавашните очаквания се сбъднаха и кои не.

Първият тур

По окончателните данни Радев взе 25,44%, а Цачева 21,96%. Трети остана Красимир Каракачанов от "Обединени патриоти" с 14,97%, а Веселин Марешки събра 11,17%. Пламен Орешарски, подкрепен от ДПС, получи 6,63%, Трайчо Трайков от Реформаторския блок 5,87%, а Ивайло Калфин 3,28%. Избирателната активност беше 56,28%. Предварителните резултати на The Sofia Globe след обработени 95,2% от протоколите даваха почти същата картина.

Логиката тогава беше проста. ДПС отказваше да подкрепи Цачева, а избирателите на патриотите и на Калфин изглеждаха по-близо до генерала. Цачева можеше да разчита на част от гласовете за Марешки и Трайков, но това не стигаше.

Балотажът и оставката

Тази прогноза се сбъдна напълно. На 13 ноември Радев спечели с 59,37% срещу 36,16% за Цачева при активност 50,44%. На следващия ден Борисов подаде оставка. На 16 ноември Народното събрание я прие с 218 гласа "за" и нито един "против".

Кой назначава служебния кабинет

Остана въпросът кога ще има нови избори и кой ще ги организира. Тогава се очакваше, че оставката ще забави изборите със седмици, а може би и месеци, и че служебният кабинет може да остане за новия президент. Така и стана: парламентът не излъчи ново правителство, а изборите бяха насрочени едва след смяната на държавния глава.

Радев встъпи в длъжност на 22 януари 2017 г. Два дни по-късно, на 24 януари, той насрочи предсрочни парламентарни избори за 26 март. Със същия указ разпусна 43-тото Народно събрание от 27 януари. За служебен премиер назначи проф. Огнян Герджиков, бивш председател на парламента от 2001 до 2005 г. (The Sofia Globe).

Референдумът

Прогнозата, че референдумът "тепърва ще създава проблеми", също се потвърди. На трите въпроса "да" казаха огромно мнозинство от гласувалите. Ставаше дума за мажоритарна система в два тура, задължително гласуване и субсидия от 1 лев на глас. Активността обаче остана малко под прага. За да е задължителен, вотът трябваше да събере колкото гласували имаше на парламентарните избори през 2014 г., тоест малко над 3,5 милиона. Според ЦИК липсваха около 12 000 гласа, отчасти заради над 83 000 недействителни бюлетини (Novinite). Тъй като "за" бяха гласували над 20% от избирателите, въпросите трябваше да бъдат обсъдени в парламента.

Екипът на Трифонов обжалва. Тричленен състав на Върховния административен съд нареди частично преброяване в 44 секции, което добави 492 гласа. Това не промени резултата. На 30 май 2017 г. петчленен състав потвърди окончателно, че референдумът не е задължителен (The Sofia Globe).

ГЕРБ не беше толкова слаб, колкото изглеждаше

Една от тезите тогава беше, че загубата не означава срив на ГЕРБ. Тя също излезе вярна. На изборите на 26 март 2017 г. ГЕРБ спечели 32,65% и 95 депутати, а БСП взе 27,19%. Обединените патриоти събраха 9,07%, ДПС 8,99%, а "Воля" на Марешки 4,15%. Борисов се върна като премиер начело на коалиция с Обединените патриоти. На 15 юни 2017 г. новият парламент отхвърли мажоритарния вот: законопроектът на ГЕРБ падна на първо четене със 121 гласа "против", сред тях и на патриотите (БНТ).

Няколкото месеца между двата тура и пролетта на 2017 г. показаха доколко може да се предвиди българската политика. Сметката на гласовете беше лесна. Трудно беше да се каже какво ще направят партиите след това.