Референдумът на Слави Трифонов: от подписката през 2016 г. до изборите през 2021 г.

През лятото на 2016 г. националният референдум, поискан с подписка на телевизионния водещ Слави Трифонов, мина през Конституционния съд. На 28 юли 2016 г. съдът отхвърли три от въпросите, а останалите три бяха поставени на гласуване на 6 ноември заедно с президентските избори. Мнозинството гласува „да“ и по трите, но резултатът не стана задължителен за парламента. Пет години по-късно партията на Трифонов спечели парламентарни избори.

Подписката и решението на парламента

Предложението за референдум беше внесено в Народното събрание през февруари 2016 г. Подписите бяха над 600 000, а при проверката над 500 000 от тях се оказаха валидни – над законовия праг от 400 000, при който парламентът е длъжен да насрочи допитване, пише The Sofia Globe. На 12 май 2016 г. депутатите одобриха провеждането на референдума със 131 гласа „за“, 18 „против“ и един „въздържал се“.

Предвидените въпроси засягаха мажоритарната избирателна система, задължителното гласуване, субсидията за партиите, броя на депутатите и избора на началниците на полицията в областите. Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд за три от тях.

Решението на Конституционния съд

На 28 юли 2016 г. съдът единодушно отхвърли трите оспорени въпроса, сред които и този за намаляване на броя на народните представители от 240 на 120. Според съда това е въпрос от компетентността на Великото народно събрание, а парламентът не може да насрочва референдум по въпроси, които не решава сам. Съдът подчерта, че националният референдум е инструмент за пряко упражняване на власт, а не проучване на общественото мнение.

На гласуване останаха три въпроса: избор на депутатите по мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура, задължително гласуване на изборите и референдумите и държавна субсидия за партиите от един лев за всеки получен действителен глас.

Резултатът от 6 ноември 2016 г.

Според окончателните данни на ЦИК „да“ на мажоритарната система казаха 2 509 864 души, или 71,95% от гласувалите. За задължителното гласуване гласуваха 2 158 929 (61,89%), а за субсидия от един лев на глас – 2 516 791 (72,16%). Според подписите в избирателните списъци гласували са 3 487 970 души.

За да бъде задължителен, резултатът изискваше участие, не по-ниско от това на последните парламентарни избори през 2014 г. – 3 500 585 гласоподаватели. Допитването не достигна прага с по-малко от 13 000 бюлетини, отбеляза The Sofia Globe. Участието беше достатъчно, за да е задължително обсъждането на въпросите в парламента, но не и за да е задължително решението. Трифонов обвини ЦИК, че не е отчела бюлетини, пуснати без плик, и с това е лишила резултата от задължителна сила.

На 1 декември 2016 г. парламентът прие бюджета за 2017 г. със запазена субсидия от 11 лв. годишно за всеки получен глас, въпреки че 72,2% от участвалите в референдума бяха подкрепили един лев, отбеляза The Sofia Globe.

Пътят на Трифонов към парламента

Трифонов направи следващата си политическа крачка с партия. На парламентарните избори на 4 април 2021 г. формацията около него се класира втора със 17,66% след ГЕРБ–СДС. На предсрочните избори на 11 юли 2021 г. партията на Трифонов ИТН излезе първа с 23,9% при обработени 98,9% от протоколите, с по-малко от 6000 гласа пред ГЕРБ–СДС, съобщи The Sofia Globe на 12 юли 2021 г.