Задължителното гласуване и Изборният кодекс през април 2016 г.: спорът и съдът

В края на април 2016 г. промените в Изборния кодекс предизвикаха напрежение в управляващото мнозинство. На 21 и 22 април депутатите приеха на второ четене задължително гласуване, по-кратка предизборна кампания и нови правила за избори и референдуми. АБВ, коалиционен партньор на ГЕРБ, заплаши да напусне правителството, а спорът за гласуването в чужбина стигна до президентско вето. Санкцията за негласуване беше отменена от Конституционния съд през февруари 2017 г.

Какво приеха депутатите на 21 и 22 април

Според The Sofia Globe за два дни дебати и гласувания парламентът одобри задължителното гласуване, отхвърли предложението за отделен избирателен район за българите в чужбина и раздели провеждането на референдуми и избори. Сред промените беше и съкращаване на официалната предизборна кампания. Всички те бяха приети окончателно, така че можеха да бъдат спрени само с вето на президента или от Конституционния съд.

Заплахата на АБВ и позициите на партиите

На 23 април вицепремиерът Ивайло Калфин от АБВ заяви, че партията е готова да напусне правителството, ако промените останат в този вид. Той определи задължителното гласуване като „абсурдно“ и посочи, че много от приетите текстове не отговарят на договореностите на АБВ с ГЕРБ. Дотогава АБВ беше заплашвала сериозно да напусне кабинета само веднъж.

Реформаторският блок също критикуваше част от промените, но не беше единен дали да оттегли подкрепата си за правителството. Според The Sofia Globe ДПС обяви, че ще атакува задължителното гласуване пред Конституционния съд, а БСП тепърва щеше да обсъжда дали да сезира съда.

Гласуването в чужбина и ветото

Най-остър се оказа спорът за секциите извън страната. Промените, предложени от Патриотичния фронт, въвеждаха различни условия за откриване на секции в държави от ЕС и извън него. Според повечето наблюдатели те бяха насочени срещу ДПС, която има традиционно силни позиции в Турция.

На 5 май представители на българите в чужбина се срещнаха с премиера Бойко Борисов и след срещата казаха, че той подкрепя искането им за връщане на предишните правила. На 7 май президентът Росен Плевнелиев наложи вето на текста за гласуването в чужбина, защото според него той създава неравенство между гражданите в зависимост от мястото, където живеят.

На 18 май парламентът отхвърли ветото, съобщи БНТ. „За“ гласуваха ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, Българският демократичен център и „Атака“, а ДПС – „против“. БСП и АБВ не участваха в гласуването. Плевнелиев обяви, че ще сезира Конституционния съд. На 17 юни депутатите приеха на първо четене нови промени, предложени от ГЕРБ, с които максималният брой секции в една чужда държава става 35.

Решението на Конституционния съд от 2017 г.

Самото задължително гласуване стигна до Конституционния съд по искане на омбудсмана Мая Манолова. Тя оспори не въвеждането на задължението, а санкцията: член 242а от кодекса предвиждаше, че който не гласува на два поредни избора от един и същи вид без уважителна причина, се заличава от избирателните списъци.

На 23 февруари 2017 г. съдът единодушно, с гласовете на всички 11 присъстващи съдии, обяви тази разпоредба за противоконституционна. Според БНТ съдът приема, че тя противоречи на текстовете на Конституцията за гарантиране на правата на гражданите и недопускане на тяхното ограничаване или отменяне. Член 3 от кодекса, който определя гласуването като задължително, остана в сила, но без санкция, отбелязва The Sofia Globe.