Държавен дълг в еврозоната 88,8% от БВП и какво стои зад числото

Брутният държавен дълг в еврозоната е 88,8% от брутния вътрешен продукт в края на юни 2026 г., а в края на март е бил 88,4% (Евростат). Евростат публикува данните на 21 октомври 2026 г. и те обхващат 21 държави, вече заедно с България. В целия Европейски съюз съотношението се е повишило от 82,5% на 82,9% (Eunews).

Държавен дълг в еврозоната след второто тримесечие на 2026 г.

Година по-рано, в края на второто тримесечие на 2025 г., дългът на същите 21 държави е бил 87,3% от БВП (Евростат, Euronews). В пари еврозоната дължи около 14,4 трилиона евро, а целият съюз – близо 16 трилиона евро. Данните за първите две тримесечия на 2026 г. са предварителни и Евростат може да ги коригира.

Ръстът е постепенен. Средното за еврозоната се е повишило с 0,4 пункта за тримесечие и с 1,5 пункта за година (Евростат).

Защо съотношението расте, макар икономиката да расте

Дългът на еврозоната се е увеличил с около 732 млрд. евро за година, или с 5,3%, по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). Номиналният БВП е нараснал с около 3,6% за същия период, по наше изчисление обратно от публикуваните суми и съотношения. Когато дългът расте по-бързо от икономиката в текущи цени, съотношението се качва и без рецесия.

Разликата се пълни от дефицитите. Сезонно изгладеният дефицит е 3,3% от БВП за еврозоната и 3,5% за ЕС през второто тримесечие (Euronews). Европейската централна банка отчита нетно заемане на държавния сектор от 528 млрд. евро за четирите тримесечия до юни, или 4,0% от нетния разполагаем доход – база, различна от БВП (Европейска централна банка).

Частният сектор се движи в обратната посока. Дългът на домакинствата е спаднал до 50,0% от БВП от 50,4% година по-рано, а консолидираният дълг на нефинансовите фирми – до 66,1% от 66,4% (Европейска централна банка). Новият дълг в еврозоната се натрупва главно в държавния сектор, а не при домакинствата и фирмите, по наша оценка по данните на ЕЦБ.

Кои държави движат средното нагоре и надолу

Гърция остава с най-висок дълг – 140,8% от БВП, следвана от Италия със 139,9% (Евростат, Eunews). През 2022 г. Гърция е била на 177,8%, а Италия на 138,4% (Euronews). Гръцкото съотношение е паднало с 11,2 пункта за година на фона на бюджетни излишъци, а италианското се е повишило с 1,3 пункта само за второто тримесечие.

Посоката не е еднаква. Спрямо първото тримесечие дългът се е увеличил в 15 държави, намалял е в 10, а в Нидерландия и Испания е без промяна (Евростат). Най-голям тримесечен ръст има Полша с 3,0 пункта, а най-голям спад – Кипър, също с 3,0 пункта. На годишна база с растящ дълг са 18 държави, докато година по-рано те са били 16 (OT.gr).

Франция е случаят, който пазарите следят най-отблизо. Дългът ѝ е 119,1% от БВП, а доходността по десетгодишните ѝ облигации надхвърли 5% за първи път от 2002 г. насам (Евростат, Euronews). Правителството си поставя за цел дефицит от 5% от БВП в бюджета за 2027 г., но няма мнозинство в парламента за предложените съкращения.

Какво промени присъединяването на България

България използва еврото от 1 януари 2026 г. и вече е част от общите данни за валутния съюз (Евростат, Euronews). Дългът ѝ е 28,7% от БВП, или 35,4 млрд. евро, и тя е сред четирите държави с най-нисък дълг в ЕС. Повече за самата смяна на валутата има в материала ни България в еврозоната.

Новата членка сваля средното. Без България съотношението на останалите 20 държави би било около 89,3% от БВП, по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). Ефектът е само около половин пункт, защото българската икономика е под 1% от тази на еврозоната, по същото изчисление.

Темпът на ръст обаче е по-висок от средния. За година българското съотношение се е повишило с 2,4 пункта, а това на еврозоната – с 1,5 пункта (Евростат). Евростат има резерви към българските данни за 2025 г. заради отчитането на разходи на пътната агенция, описани в материала ни за резервите на Евростат за дефицита (Euronews).

Защо едно тримесечие има две различни стойности

През октомври 2025 г. Евростат отчете дълг на еврозоната за второто тримесечие на 2025 г. от 88,2% от БВП (OT.gr). В новото съобщение същото тримесечие е с 87,3% (Евростат). Около половин пункт от разликата идва от това, че вече се смятат 21 държави вместо 20; останалото по наша оценка се дължи на преразгледани данни, които съобщението не разлага поотделно.

Двете числа не си противоречат. Те мерят различни групи държави с различна версия на данните (Евростат, OT.gr).

Какво не казват тези числа

Показателят е брутен дълг по дефиницията от Маастрихт и не отразява финансовите активи на държавите (Евростат). В него влиза и междуправителствено кредитиране от 1,3% от БВП, главно заемите за Гърция, Ирландия и Португалия. Общата стойност за ЕС се смята в евро и може да се мести от промени във валутните курсове на държавите извън еврозоната.

Цената на дълга също остава извън кадър. Близо 85% от дълга на еврозоната е в ценни книжа, 13,1% са заеми, а 2,4% – валута и депозити (Евростат, Eunews). При толкова голям дял на облигациите всяко рефинансиране става по текущите пазарни лихви, затова поскъпването на френския дълг е сигнал, който съотношението само по себе си не улавя, по наша оценка (Euronews).

Референтните стойности в правилата на ЕС са 60% от БВП за дълга и 3% за годишния дефицит (Euronews). Над прага за дълга миналата година са били 12 държави, а 11 са имали дефицит от 3% или повече. Средното за еврозоната е с близо 29 пункта над 60%, но го дърпат нагоре няколко големи икономики, а не всички членки (Евростат).

Къде се проверяват данните и кога излиза следващото съобщение

Следващото тримесечно съобщение на Евростат за дълга е насрочено за 22 януари 2027 г. (Евростат). Данните за България са в същата таблица, в евро, като за периодите до края на 2025 г. сумите са превърнати по фиксирания курс. При сравнение на две числа е полезно да се провери следното.

• Дали стойността е за 20 или за 21 държави от еврозоната (Евростат, OT.gr).
• Дали тримесечието е отбелязано като предварително.
• Дали процентът е спрямо БВП, както при Евростат, или спрямо разполагаемия доход, както в секторните сметки на ЕЦБ (Европейска централна банка).

Спазването на правилата на ЕС се преценява по годишните данни за дефицита и дълга, а не по тримесечните (Euronews). Тримесечните числа показват посоката, но не са основа за процедури срещу отделни държави.