Климатична бедност в Кипър и Южна Европа – какво показват прогнозите за доходите

Климатичната бедност може да обхване почти половината домакинства в Кипър до 2100 г. Това ще стане, ако светът се затопли с 2,7°C спрямо прединдустриалното ниво и островът не вложи сериозно в адаптация (Cyprus Mail). Днес в риск от бедност са 14,9%, а при затопляне с 2°C делът би стигнал около 25% (Cyprus Mail). Загубите на доход в Кипър са оценени на около два пъти повече от средните за Европа.

Колко домакинства в Кипър заплашва климатичната бедност

Изследването е публикувано в рецензирано научно списание за глобалните промени в околната среда, а резултатите за Кипър огласи Кипърският институт (Cyprus Mail). Водещият автор е от Хумболтовия университет в Берлин и от изследователската организация Климат Аналитикс (Climate Analytics). Моделът съчетава европейски проучвания на домакинствата от 2004 до 2022 г. с подробни данни за температурата и сушата (Down To Earth). Под климатична бедност авторите разбират загубата на доход и ръста на риска от бедност заради горещите вълни и сушите.

Изходната точка от 14,9% съвпада с официалния дял на хората под прага на бедност в Кипър за 2025 г. (Cyprus Mail). По наше изчисление по данни на двата източника ръстът до 49% е 34,1 процентни пункта (Cyprus Mail). Това е повече от целия сегашен ефект на социалната система. Пенсиите и помощите днес свалят дела под прага от 33,6% на 14,9%, тоест с 18,7 пункта.

Сравнението е грубо, защото изследването брои домакинства, а статистиката брои хора (Cyprus Mail). Посоката обаче е ясна. Климатичният шок при най-лошия сценарий би бил по-голям от всичко, което кипърската държава сега преразпределя срещу бедността.

Сценарият с 49% не е неизбежен (Cyprus Mail). Той предполага затопляне с 2,7°C без сериозна адаптация, а Кипърският институт оценява, че адаптацията струва много по-малко от щетите, които предотвратява.

Жегата и сушата вече са взели част от доходите

Загубите не са само прогноза. През последните две десетилетия горещите вълни и сушите са свалили доходите в Кипър средно с около 5%, а при най-бедните с 9% (Cyprus Mail). В Европа горещата вълна сама намалява средния доход на домакинствата с 0,7%, сушата с 1,8%, а съчетанието им с почти 3% (Climate Analytics).

Най-опасно е, когато двете бедствия съвпаднат. Когато горещата вълна е в месец на суша, годишният доход пада с още 0,8 процентни пункта в сравнение с горещата вълна сама (Down To Earth). В отделни региони загубите в най-тежките години са стигали почти 10% в Мадрид, 8,8% в Централна Испания и 9,4% в Централна Унгария (Climate Analytics). Тези явления са повишили дела на хората в риск от бедност в Европа с 1,1 пункта, или с около 5,6 млн. души.

Тук е и обяснението за кипърските 54%. Островът може да загуби до 54% от бъдещия си доход, докато средното за Европа при 2,7°C е 27% (Cyprus Mail, Climate Analytics). По наше изчисление това е точно двойно, което съвпада с оценката „около два пъти“.

Защо най-бедните губят двойно

Най-бедната петина от европейските домакинства губи около 4% от дохода си, а останалите губят между 1,1% и 1,8% (Climate Analytics). В Кипър съотношението е подобно, 9% срещу 5% средно (Cyprus Mail). Бедните домакинства са по-изложени на крайното време и имат по-малко средства да подобрят енергийната ефективност на жилището или да защитят имота си.

Повтарящите се удари превръщат временната загуба в дълготрайна и така домакинството попада в капана на бедността (Cyprus Mail). Прагът на бедност в Кипър за 2025 г. е 13 240 евро годишно за самостоятелно живеещ и 27 803 евро за двама възрастни с две деца под 14 години (Cyprus Mail). Двата прага са с 6,8% по-високи от предходната година.

Югът на Европа влиза в кризата с по-висока бедност

През 2025 г. 92,7 млн. души в ЕС, или 20,9%, са били в риск от бедност или социално изключване (Евростат). Най-висок е делът в България с 29,0%, следвана от Гърция с 27,5%. От 243 региона в ЕС 24 имат поне 31,5% население в риск, сред тях пет испански, четири български, четири гръцки и четири италиански (Евростат).

България, Кипър, Гърция и Румъния са посочени сред вероятно най-засегнатите страни (Climate Analytics). При затопляне с 2,7°C доходите в Гърция биха паднали с над половината, а в Испания с над една трета. Нашият извод е, че картата на климатичния риск до голяма степен съвпада с картата на сегашната бедност. Изключение е Кипър: с 17,1% той е под средното за ЕС, но е сред най-уязвимите към жегата и сушата (Cyprus Mail, Евростат). Днешната статистика за бедността не показва утрешния климатичен риск.

За България има и добра новина. През 2025 г. делът на хората, които не могат да отопляват жилището си, е спаднал до 16,1%, най-ниското ниво от 2005 г., когато е бил 69,5% (БТА). Средното за ЕС през 2024 г. е 9,2%. Този годишен показател обаче следи отоплението, а не летните горещини. Затова при чужди сравнения е важно какво точно мери показателят, както е и при статистиката за миграцията.

Какво предвижда рамката на ЕК за климатична устойчивост

На 27 октомври 2026 г. Европейската комисия представи рамката (Европейска агенция по околна среда, ESG Today). Пакетът включва съобщение и предложение за Закон за климатичната устойчивост (Европейска комисия, ГД „Действия по климата“). Той въвежда обща референтна траектория на затоплянето за решенията за инвестиции, ясни „собственици“ на всеки климатичен риск и един стратегически план за държавите.

Данните в документа показват мащаба. Горещите вълни през 2026 г. са свързани с над 35 000 смъртни случая по предварителни данни и със загуба на производителност от 113 млрд. евро (Европейска комисия, ГД „Действия по климата“). Щетите за 2022–2025 г. са около 200 млрд. евро, а нужните инвестиции в устойчивост се оценяват на около 70 млрд. евро годишно. Комисията очаква всяко вложено евро да спести над десет пъти повече щети.

До 2030 г. Европейската инвестиционна банка ще удвои финансирането за климатична устойчивост до поне 30 млрд. евро (ESG Today). Първият общ стратегически план на ЕС е предвиден за 2028 г., след което ще се обновява на всеки пет години. На страницата на Комисията за рамката домакинствата с ниски доходи не се споменават (Европейска комисия, ГД „Действия по климата“). Точно тях обаче изследването за Кипър определя като най-уязвими (Cyprus Mail).

Какво могат да проверят гражданите и общините

Документът засега е само предложение на Комисията и не е приет (Европейска комисия, ГД „Действия по климата“). Общините и гражданските организации вече могат да ползват Навигатора на инструменти за климатична устойчивост на Европейската агенция по околна среда (Европейска агенция по околна среда). В него инструментите се филтрират по сектор, вид климатична опасност, регион и нужда от адаптация.

Картата на климатичните опасности на ЕС показва кои места са изложени на жега, суша или наводнения (Европейска комисия, ГД „Действия по климата“, ESG Today). Регионалните данни на Евростат за бедността позволяват да се сравни собственият регион със средното за ЕС (Евростат). Предложението дава на държавите право да подкрепят инвестициите в устойчивост с данъчни мерки или държавна помощ. Как еврото промени цените и институциите у нас, обяснихме в отделен материал.