Убежище в ЕС – коя държава разглежда молбата, сроковете и какво показват числата

Правото на убежище в ЕС се прилага по нови правила от 1 юли 2026 г. Тогава регламентът за управлението на убежището и миграцията замени системата, известна като „Дъблин III“ (LawPlayer (текст на Регламент (ЕС) 2024/1351)). Новите правила заработват на фона на спад в молбите. През 2025 г. закрила в ЕС за първи път са поискали 669 400 души, с 27% по-малко от 2024 г. (Евростат)

Кой има право на убежище в ЕС и на какво основание

Правото на убежище стъпва на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на протокола към нея от 31 януари 1967 г. (Агенция на ЕС за основните права (FRA)). Хартата на основните права на ЕС гарантира това право при спазване на конвенцията. Член 78 от Договора за функционирането на ЕС пък задължава самия Съюз да я спазва. Директива 2011/95/ЕС изрично изисква държавите да не връщат хора в нарушение на международните си задължения.

Временната закрила за разселените от Украйна е отделен режим. Към февруари 2026 г. от нея са се ползвали около 4,5 милиона души (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA)). Честа грешка е тези хора да се броят заедно с търсещите убежище, а агенцията на ЕС за убежището отчита двете групи отделно.

Коя държава отговаря за молбата

Молбата се разглежда от една-единствена държава и тя не се избира от кандидата. Регламент (ЕС) 2024/1351 определя отговорната държава по критерии и отменя Регламент 604/2013 (Дъблин III) от 1 юли 2026 г. (LawPlayer (текст на Регламент (ЕС) 2024/1351)). Целият Пакт за миграцията и убежището започна да се прилага през юни 2026 г. (Европейска комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“). Как се приемат такива пакети между Комисията, Съвета и Парламента, обяснихме в материала кой какво решава в Европейския съюз.

Преходът няма да е мигновен. Молбите, регистрирани преди 1 юли 2026 г., продължават да се решават по стария регламент (LawPlayer (текст на Регламент (ЕС) 2024/1351)). Така известно време двете системи ще работят успоредно.

При нередовно влизане по суша, море или въздух отговорна е държавата на влизане. Тази отговорност отпада, ако молбата бъде регистрирана повече от 20 месеца след преминаването на границата (LawPlayer (текст на Регламент (ЕС) 2024/1351)). Когато човекът е свален на брега след спасителна операция в морето, срокът е 12 месеца. За държавите по външната граница, като България, това означава близо година и осем месеца отговорност за всеки влязъл нередовно. Спорът за тази тежест не е нов: още през септември 2015 г. Комисията откри три процедури за нарушение срещу България по убежището.

Пактът въвежда и постоянен механизъм за солидарност. Всяка държава избира между приемане на хора чрез преместване, финансова вноска, оперативна помощ или поемане на отговорност за кандидати, които иначе би трябвало да прехвърли в друга държава (Европейска комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“).

Какви са сроковете за прехвърляне на кандидат

Новият регламент въвежда по-кратки срокове за кореспонденцията между държавите. Удължаването на срока за самото прехвърляне е по-дълго (LawPlayer (текст на Регламент (ЕС) 2024/1351)).

Мълчанието се приема за съгласие. Ако запитаната държава не възрази в срок, искането се смята за прието (LawPlayer (текст на Регламент (ЕС) 2024/1351)). Ако пък запитващата държава изпусне срока за искането, отговорността за молбата остава за нея. Кандидатът трябва да бъде уведомен, че ако се укрие, срокът за прехвърлянето му се удължава.

Защо прехвърлянията по Дъблин рядко се случват

Документите и реалното преместване на хора се разминават. През 2025 г. държавите са взели около 120 000 решения по искания по Дъблин, а са извършени около 18 000 прехвърляния (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA)). По наше изчисление по данни на агенцията на ЕС за убежището това е по-малко от едно прехвърляне на всеки шест решения. Част от решенията са откази, затова съотношението не показва точния процент неизпълнени прехвърляния. То все пак показва колко малка част от процедурите стигат до реално преместване.

Обжалванията удължават процеса. Когато жалбата спира изпълнението, шестмесечният срок тече от окончателното решение по нея (LawPlayer (текст на Регламент (ЕС) 2024/1351)). През 2025 г. натискът от обжалвания е нараснал, макар че броят на делата, чакащи решение на първа инстанция, е намалял (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA)). Тригодишното удължаване при укриване е отговорът на законодателя на един от най-честите начини прехвърлянето да се провали.

Колко молби получава ЕС и къде отиват

Пет държави са поели 83% от първите молби през 2025 г. (Евростат). Сирия, която беше първа по брой молби от 2013 до 2024 г., вече е трета. Молбите от сирийци са намалели със 72% за една година (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA)). Най-много молби са подали граждани на Венецуела (89 500), следвани от граждани на Афганистан (63 800).

Двете колони не са пряко сравними. Едната брои само първите молби в ЕС, а другата брои всички молби в държавите от ЕС+ (Евростат, Европейски съвет за бежанците и изгнаниците (ECRE)). През първото полугодие на 2026 г. молбите са с 17% по-малко спрямо година по-рано, най-ниското ниво от 2019 г. насам.

Натоварването изглежда различно, ако се смята на глава от населението. Гърция е регистрирала 5,3 първи молби на 1000 жители при средно 1,5 за ЕС (Евростат). По наше изчисление по данни на Евростат това е около 3,5 пъти над средното.

Разликата между 822 000 молби по данни на агенцията на ЕС (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA)) и 669 400 по данни на Евростат (Евростат) има обяснение. Тя идва главно от определенията: агенцията брои и повторните молби, които за 2025 г. са нараснали с 39%.

Чакащите дела и процентът на признаване

През 2025 г. органите на първа инстанция са издали около 874 000 решения (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA)). 56% от тях засягат граждани на държави, на които по-малко от 20% от кандидатите получават закрила. Нашият извод от тези числа е, че основната работа на администрацията са отказите. Голяма част от тях след това отиват в съда, откъдето идва и натискът от обжалвания.

Към края на юни 2026 г. чакащите дела са били около 770 000, с 8% по-малко от година по-рано (Европейски съвет за бежанците и изгнаниците (ECRE)). Средният процент на признаване на първа инстанция е 31% при 29% година по-рано. От февруари 2026 г. действа и първият общ за ЕС списък на безопасните държави на произход (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA)). Ефектът му върху сроковете ще се види едва в следващите годишни данни.

Къде да проверите официалните данни за убежището

Евростат публикува годишните и месечните данни за молбите заедно с бележки за методиката. Например, данните на Испания за 2025 г. са предварителни, а числата се закръгляват до стотица (Евростат). Годишният доклад на агенцията на ЕС за убежището от 9 юни 2026 г. обхваща 2025 г., тоест периода преди новите правила (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA)). Полугодишният преглед за 2026 г. излезе на 10 септември 2026 г. (Европейски съвет за бежанците и изгнаниците (ECRE)).

За България първичният източник е Държавната агенция за бежанците. Тя публикува таблици за периода от 1 януари 2025 г. до 31 август 2026 г. (Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет). В тях има данни за подадените молби, за непридружените деца, за предоставените статути и отказите, а за 2026 г. и разбивка по месеци. Отделен файл показва регистрираните с временна закрила към края на август 2026 г.

При четене на числата си струва да се проверят четири неща. Първото е дали става дума за първи или за всички молби. Второто е дали числото е за ЕС или за ЕС+. Третото е дали е решение по Дъблин или реално прехвърляне. Четвъртото е дали се говори за убежище или за временна закрила (Агенция на ЕС в областта на убежището (EUAA), Евростат).