Правата ви срещу платформите по европейския Акт за цифровите услуги и кой ги пази у нас

Европейският Акт за цифровите услуги, известен като DSA, се прилага изцяло от 17 февруари 2024 г. (Комисия за регулиране на съобщенията) Той урежда услуги като онлайн пазари, социални мрежи, магазини за приложения и платформи за пътувания и настаняване (Европейска комисия). За обикновения потребител въпросът е прост: какво може да поиска от платформата и към кого да се обърне, когато тя не отговори.

Какви права дава актът

Европейската комисия описва правата на гражданите в няколко точки (Европейска комисия). Ако съдържанието ви бъде премахнато или спряно, платформата трябва да обясни защо. Ако не сте съгласни с решението за модерация, можете да го обжалвате пред самата платформа или пред орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който според Комисията е по-бърз и по-евтин от съда.

Незаконно съдържание, стоки или услуги можете да докладвате чрез лесен механизъм направо в платформата, а тя е длъжна да отговори и да предложи обжалване (Европейска комисия). Платформите трябва да вземат мерки за защита на непълнолетните, а целенасочените реклами към деца са напълно забранени. Рекламите трябва да са ясно означени и да показват кой ги поставя и защо ги виждате. Не може да се показват реклами въз основа на чувствителни данни като сексуална ориентация, религия или раса. Забранени са и подвеждащите дизайнерски трикове, например объркващи бутони за съгласие. Пазарите на стоки трябва да проверяват и да показват данните за контакт на продавачите.

Големите платформи

Най-строгите правила важат за платформите с над 45 милиона месечни потребители в ЕС (Европейска комисия). Те трябва да откриват и анализират разпространени рискове: незаконно съдържание, заплахи за основните права като свободата на изразяване, за свободата и плурализма на медиите, за обществената сигурност и избирателните процеси, а също насилие, основано на пола, риск за общественото здраве и за благополучието на непълнолетните. После са длъжни да вземат мерки за намаляването им.

Комисията отговаря основно за допълнителните задължения на най-големите платформи, а националните координатори за цифровите услуги следят платформите, установени на тяхна територия (Европейска комисия). В България не са установени много големи онлайн платформи или търсачки (Комисия за регулиране на съобщенията). Затова българският надзор засяга най-вече по-малките доставчици.

Кой ги пази у нас

Решение № 405 от 13 юни 2024 г. на Министерския съвет определи Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за координатор за цифровите услуги (Комисия за регулиране на съобщенията). Дълго време тя не можеше да работи в пълен обем, защото липсваше закон, който да ѝ даде конкретни правомощия. Положението се промени с изменението на Закона за електронните съобщения, прието от Народното събрание на 6 ноември 2025 г.

Със закона за компетентни органи бяха определени и Съветът за електронни медии, и Комисията за защита на личните данни (Комисия за регулиране на съобщенията). Съветът контролира доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA. Комисията за защита на личните данни следи за обработването на лични данни по правилата на акта.

Жалба срещу платформа има право да подаде получателят на услугата, както и орган, организация или сдружение, упълномощени да упражняват правата по акта (Комисия за регулиране на съобщенията). Тя се адресира до координатора на държавата, в която се намира получателят. Затова Комисията съветва, при нарушение на DSA, да се обърнете към координатора в собствената си държава (Европейска комисия). В КРС жалбите се разглеждат от дирекция „Регулиране“ от 1 ноември 2024 г.

Какво показва докладът за 2025 г.

През 2025 г. КРС получи директно 30 жалби, които могат да се оценят по чл. 53 от акта, и нито една, препратена от координатор на друга държава (Комисия за регулиране на съобщенията). Единайсет жалби тя предаде на ирландския координатор, а една на румънския. По правилата на акта координаторът оценява жалбата и когато е целесъобразно, я предава на колегата си в държавата, където е установен доставчикът.

Нито една от жалбите не доведе до официално разследване (Комисия за регулиране на съобщенията). Съветът за електронни медии не е установявал нарушения, а в Комисията за защита на личните данни не са постъпвали жалби за нарушения на акта. Докладът признава и друго: предвид липсата на правомощия през годината КРС не е извършвала конкретни действия по правоприлагане и разследване.

Част от механизмите още не работят. Доверените податели на сигнали са експерти по откриване на определени видове незаконно съдържание, а платформите третират известията им с приоритет (Комисия за регулиране на съобщенията). През 2025 г. КРС не е давала такъв статут и не е сертифицирала органи за извънсъдебно уреждане на спорове. След оправомощаването през ноември 2025 г. тя започна да изготвя правила и за двете.

Какво предстои

КРС обещава институционална рамка за сътрудничество между координатора и другите компетентни органи през 2026 г. (Комисия за регулиране на съобщенията) Колко от жалбите ще се превърнат в реални проверки и санкции след промените от ноември 2025 г., ще се види от следващия годишен доклад по чл. 55, който координаторът е длъжен да публикува.