Какво значи за България спорът за бюджета на ЕС за 2028–2034 г.

Европейските лидери се разделиха на срещата на върха в Брюксел на 15 и 16 октомври без споразумение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС (Euronews). Преговорите вече ще води председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който свика извънредна среща на 26 ноември (Euronews). За България залогът е голям: от тази рамка зависят парите за земеделие, за регионите и за новите инвестиционни програми след 2027 г.

Какво предложи Комисията

Европейската комисия представи предложението си на 16 юли 2025 г. То е за многогодишна финансова рамка от близо 2 трлн. евро, около 1,26% от брутния национален доход на ЕС средно за периода 2028–2034 г. (Европейска комисия)

Най-голямата промяна е в начина, по който се разпределят парите. Средствата, които сега се управляват от държавите и регионите, включително кохезията и земеделието, се събират в общ национален и регионален план за партньорство за всяка държава (Европейска комисия). Комисията обещава, че подпомагането на доходите на земеделците ще бъде защитено със запазена сума и че ще има задължителен минимум за по-слабо развитите региони. Тя твърди още, че всяка държава ще има достъп до същите суми като сега.

До тях се появява нов Европейски фонд за конкурентоспособност, който ще инвестира в стратегически технологии, включително в отбрана и космос (Европейска комисия). От бюджета трябва да започне и връщането на заема по NextGenerationEU, а за целта Комисията предлага пет нови собствени ресурса на ЕС.

Как се взима решението

Бюджетът се приема от Съвета с единодушие и със съгласието на Европейския парламент. За частта с приходите е нужна и ратификация от националните парламенти (Европейска комисия). Така всяка държава на практика има вето. В Брюксел подобни сделки обикновено се сключват под силен натиск на сроковете, когато никоя страна вече не може да отлага отстъпките (Euronews).

Двата лагера

Основната линия на разделение минава между две групи. Едната са т.нар. „пестеливи“, шест нетни вносителя начело с Германия, които искат сериозни съкращения (Euronews). Mediapool ги изброява: Германия, Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция (Mediapool). Другата група са „приятелите на кохезията“, 17 държави от юга и изтока, които защитават традиционните програми за по-бедните региони. Франция още не е избрала страна.

На 2 октомври лидерите на 17-те, сред които и България, изпратиха общо писмо до председателството (Mediapool). В него те пишат, че според предложението на Комисията кохезията и земеделието вече намаляват в реално изражение, въпреки че общият бюджет расте. По думите на 17-те по-нататъшното орязване няма да модернизира бюджета, а ще го отслаби (БТА).

Ирландия, която председателства Съвета, опита компромис. На 10 октомври тя предложи бюджет от 1,62 трлн. евро, или 1,16% от брутния национален доход, със съкращения от 141 млрд. евро спрямо Комисията (Ирландско председателство на Съвета на ЕС). Средствата за кохезия, земеделие и рибарство в националните планове бяха запазени на нивото, предложено от кипърското председателство през юни. Предложението беше до голяма степен отхвърлено на срещата на върха (Euronews), а Euronews го определи като „официално мъртво“ (Euronews).

Какво е заложено за България

Еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен каза пред БТА през октомври 2025 г., че по предложението на Комисията за България са предвидени 6,2 млрд. евро по бъдещата обща селскостопанска политика и 19,5 млрд. евро по плановете за партньорство (БТА). Вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов заяви, че България подкрепя рекордния бюджет и се бори за до 23 млрд. евро безвъзмездна помощ в следващия период (Mediapool). Цифрите са от различни етапи на преговорите и не са непременно сравними. Окончателната сума ще стане ясна едва след сделката.

Притесненията са две. Първото е, че новият фонд за конкурентоспособност отнема част от парите за кохезия и земеделие и че бизнесът ще кандидатства директно в Брюксел (Mediapool). По-слабо развитите страни се опасяват, че така средствата ще се съсредоточат в големите индустриални центрове. Второто е за земеделците. Министърът на земеделието Пламен Абровски настоява за справедлива външна конвергенция, тоест за изравняване на плащанията на хектар между държавите (Министерство на земеделието и храните). „Праговете за намаляване на плащанията са твърде ниски“, каза той през юни.

Какво следва

Коща трябва да представи ново компромисно предложение в следващите седмици (Euronews). Очаква се то да държи ниски националните вноски, да преработи пакета от общоевропейски данъци и да върне инструментите за гъвкавост, които ирландското предложение съкрати (Euronews).

Сроковете вече се разколебаха. В заключенията от срещата на върха вече не пише изрично, че целта е споразумение до края на годината. Остава формулировката, че сделка преди края на 2026 г. би позволила законодателството да се приеме през 2027 г. и парите да стигат до получателите без прекъсване от януари 2028 г. (Euronews) Шведският премиер Улф Кристершон каза, че не знае дали споразумение до края на годината изобщо е възможно.

За българските общини, фермери и фирми закъснението не е абстрактен риск. Коща предупреждава, че ако преговорите се прехвърлят в 2027 г., няма да има достатъчно време бюджетът да заработи от 1 януари 2028 г. (Euronews) Това би означавало по-късен старт на новите програми и на първите плащания по тях.