България с най-висок ръст на цените на горивата в ЕС и мащабни проверки

През септември 2026 г. България регистрира най-сериозното годишно поскъпване на горивата и смазочните материали за личен транспорт сред всички държави членки на Европейския съюз, сочат официалните данни на Евростат. Ръстът достига 42,2 процента спрямо същия месец на предходната година, с което страната ни заема първото място в общността за втори пореден месец, след като през август също заемаше позицията. Паралелно с това в страната стартира мащабна акция на държавните институции за проверка на централните складове на големите търговски вериги. Целта е да се проследят процесите на ценообразуване и да се изсветли целият път на хранителните продукти от производителя до щанда.

Рекорден скок на цените на горивата в страната

Данните на Европейската статистическа служба показват, че възходящият тренд при горивата у нас се ускорява трайно през последните месеци. През юли годишното увеличение е било 22,2 на сто, а през август достигна 34,5 процента, преди да се стигне до септемврийския пик от 42,2 процента. Подобни стойности надхвърлят 40 процента още само в две държави от общността — Естония (40,6 на сто) и Литва (40,2 на сто).

Средните стойности за целия Европейски съюз показват по-умерено темпо на годишна база, макар че общото увеличение също е значително. На месечна база през септември цените на дребно на дизеловото гориво в ЕС са нараснали средно с 5,9 на сто, а тези на бензина — с 6,7 на сто. В България месечният ръст за дизела е 5,5 процента, а бензинът е поскъпнал с 6,3 на сто спрямо август.

Съвместни държавни проверки в склаговите бази

В отговор на икономическото напрежение и високата инфлация, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски (бел. ред.: в материалите не е посочена длъжност, но е цитиран като такъв) обяви началото на мащабна акция. Държавата започна едновременни проверки на всички централни складове на големите търговски вериги в страната. Дейностите се извършват от експерти на Българската агенция по безопасност на храните, Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите.

Първите инспекции стартираха едновременно в сутрешните часове в седем големи склада, включително в база край софийското село Равно поле. Според земеделското министерство централните складове са ключовите точки, където храната се събира от доставчиците и потегля към търговската мрежа. Планът предвижда проверките да продължат надолу по веригата към прекупвачите и производителите, а на по-късен етап да обхванат и самите магазини.

Институционален сблъсък заради търговските надценки

По време на инспекциите председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова заяви, че гражданите имат право да знаят причините за високите цени. Тя отнесе остро позицията на Сдружението за модерна търговия, като коментира, че липсват логични обяснения за високите надценки в страната в сравнение с други европейски пазари. От своя страна, главният изпълнителен директор на „Лидл“ в България и Северна Македония Милена Драгийска отрече наличието на прекомерни надценки и посочи, че печалбата на дружеството е между 2 и 5 евро на сто оборот.

Напрежението между държавните органи и търговците доведе и до конкретни юридически действия. Комисията за защита на потребителите официално внесе сигнал в Комисията за защита на конкуренцията. Сигналът касае евентуални практики на дискриминация от страна на големите търговски вериги спрямо техните доставчици, което поставя началото на антимонополно производство.

Какво следва за пазара и потребителите

Държавните институции планират мащабният контрол да обхване целия икономически цикъл. След като приключи проверка на централните складове и големите магазини, контролните органи ще насочат вниманието си към борсите и малките квартални обекти. Целта е да се анализира защо българските стоки отстъпват по дялове в някои сегменти и как се формира крайният етикет за крайния потребител.

При установяване на нарушения институциите ще налагат предвидените в закона санкции, а при констатиране на практики извън техната юрисдикция ще сезират специализираните ведомства. Очакванията на управляващите са тези мерки да донесат повече прозрачност на пазара и да внесат справедливост в отношенията между производители, търговци и кратни купувачи в условията на продължаващ инфлационен натиск.