Как работи Конституционният съд и кой може да се обърне към него

Конституционният съд не пише закони, но може да ги спре. Решенията му се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок и влизат в сила три дни след това, а актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането им в сила (Народно събрание). Затова е важно кой съставя съда, какво може да решава и до кого трябва да стигне един спор, за да бъде разгледан.

Кой го съставя

Дванайсет съдии съставят съда. Една трета се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират от общо събрание на съдиите от Върховния касационен и Върховния административен съд (Конституционен съд на Република България). Съдиите могат да са само български граждани без друго гражданство, юристи с високи професионални и нравствени качества и най-малко 15 години юридически стаж (Народно събрание).

Мандатът е девет години и не може да се подновява (Конституционен съд на Република България, Народно събрание). Съставът се обновява на всеки три години от всяка квота по ред, определен със закон, а при всяко обновяване съдът напуска четирима съдии и постъпват толкова нови. Съдиите избират председател с тайно гласуване за три години. Положението на съдия е несъвместимо с депутатски мандат, държавна или обществена длъжност, членство в партия или синдикат и платена професионална дейност. Съдиите ползват имунитета на народните представители. Встъпват в длъжност, след като положат клетва в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. В първия мандат на съда, след третата и след шестата година, съставът се обновява чрез жребий.

Мандатът може да спре и по-рано. Основанията са оставка, влязла в сила присъда за умишлено престъпление, фактическа невъзможност да се изпълняват задълженията повече от година, несъвместимост и смърт (Народно събрание). Имунитетът се снема и невъзможността се установява с тайно гласуване и мнозинство най-малко две трети от всички съдии. Когато мандат се прекрати, в едномесечен срок се избира друг съдия от същата квота.

Какво решава

Правомощията на съда са изброени в Конституцията и не могат да се дават или отнемат със закон (Конституционен съд на Република България, Народно събрание). Основните са осем. Съдът дава задължителни тълкувания на Конституцията и се произнася по искания за противоконституционност на законите, на другите актове на парламента и на актовете на президента. Решава и спорове за компетентност между Народното събрание, Министерския съвет и президента. Преди ратификация проверява и дали сключените от България международни договори съответстват на Конституцията.

Освен това съдът установява факти с конституционно значение. Такива са оставката на президента или вицепрезидента и трайната им невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване (Конституционен съд на Република България). Съдът установява и неизбираемост или несъвместимост на народни представители. Установяването на тези факти води до предсрочно прекратяване на мандата.

Останалите правомощия засягат партиите и сдруженията, законността на избора на президент и вицепрезидент, законността на избора на народни представители и обвиненията на парламента срещу президента и вицепрезидента (Народно събрание). Самият съд посочва, че контролът за конституционност е основната му дейност и по него са образувани и решени най-много дела (Конституционен съд на Република България). Този контрол е последващ, защото обхваща вече обнародвани актове. Единственото изключение са международните договори, които се проверяват преди ратификация.

Кой може да го сезира

Конституцията дава право на сезиране на най-малко една пета от народните представители, на президента, на Министерския съвет, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор (Народно събрание). При 240 депутати една пета са 48. Общинските съвети могат да повдигат само спорове за компетентност.

Простият гражданин не е в този списък. Пътят му минава през съда, пред който се гледа неговото дело. Според промяна от 2023 г. всеки съд, по искане на страна или по своя инициатива, може да сезира Конституционния съд, ако счита, че закон, приложим по конкретното дело, противоречи на Конституцията (Народно събрание). Производството по делото продължава, а съдът с окончателно решение произнася акта си след приключването на делото в Конституционния съд. Омбудсманът и Висшият адвокатски съвет също могат да поискат да се установи противоконституционност на закон, който нарушава права и свободи на гражданите.

Не всичко от промените през 2023 г. оцеля. С Решение № 13 от 2024 г. съдът обяви за противоконституционни правото на главния прокурор да сезира съда по чл. 150, ал. 3 и новия чл. 91б (Народно събрание).

Как се взема решението

Решенията се постановяват с мнозинство повече от половината от всички съдии, тоест най-малко седем от дванайсет (Народно събрание). Частта от закона, която не е обявена за противоконституционна, запазва действието си.

Какво предстои

На сайта си съдът публикува актовете и съобщенията по делата. На 20 октомври 2026 г. там се появи съобщение, че съдът се е произнесъл с решение по конституционно дело № 15/2026 г. (Конституционен съд на Република България) Който иска да види как се прилагат тези правила, най-добре е да чете самите решения, а не пресъздаването им в новините.