Минималната заплата от 380 лв. през 2015 г. и безработицата: данните до 2026 г.

От 1 юли 2015 г. минималната месечна работна заплата в България стана 380 лв. – с 20 лв. повече от размера от началото на годината. Увеличението беше второто за 2015 г. и бе потвърдено с ново постановление, след като съдът отмени първото заради пропусната процедура. Дали по-високата минимална заплата води до повече безработни, не може да се докаже само с редове от статистиката, но данните на Евростат позволяват да се проследи как са се променяли двата показателя оттогава.

Двете стъпки от 2015 г. и решението на съда

В края на 2014 г. минималната заплата беше 340 лв. – най-ниската в Европейския съюз, според информационния бюлетин WageIndicator, който съобщи и че шефът на бюджетната комисия в парламента тогава е заявил, че предложения за повишение няма. Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) искаше 400 лв. На 3 декември 2014 г. същият източник съобщи, че финансовият министър е предложил повишение на две стъпки: до 360 лв. от 1 януари 2015 г. и до 380 лв. от средата на годината. Предложението дойде след срещи с работодателските и синдикалните организации.

Правителството го оформи с Постановление № 419 от 17 декември 2014 г. През май 2015 г. Върховният административен съд (ВАС) го отмени. Жалбоподатели бяха Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Съдът прие, че проектът не е бил обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, а това е задължително по Кодекса на труда. Консултациите по закона за държавния бюджет не заместват тази стъпка, посочиха съдиите.

Министерският съвет не промени размерите, а повтори процедурата. С Постановление № 139 от 4 юни 2015 г. той определи 360 лв. от 1 януари 2015 г. и 380 лв. от 1 юли 2015 г.; минималната часова заплата за юли стана 2,21 лв.

Какво се промени на 1 юли 2015 г.

В деня на влизане в сила КиК Инфо отбеляза, че заедно с минималната заплата се увеличават и пенсиите: всички пенсии за стаж и възраст, отпуснати до края на 2014 г., бяха индексирани с 1,9%. Минималната пенсия за стаж и възраст стана 157,44 лв., а максималната нарасна от 840 на 910 лв. Следващо увеличение на минималната заплата беше планирано за началото на 2016 г. С Постановление № 375 от 28 декември 2015 г. тя беше определена на 420 лв. от 1 януари 2016 г.

Какво показват данните за безработицата

Към момента на повишението безработицата вече беше в спад. По данни на Евростат, цитирани от БТА, сезонно изгладеният дял на безработните през юни 2015 г. е 9,6%, при 11,4% година по-рано. Безработни бяха 320 000 души, а при младите под 25 години делът беше 18,8%.

Годишните данни на Евростат за възрастовата група 15 – 74 години показват следното:

• 2013 г. – 13,9%;
• 2015 г. – 10,1%;
• 2017 г. – 7,2%;
• 2019 г. – 5,2%;
• 2020 г. – 6,1%;
• 2022 г. – 4,2%;
• 2024 г. – 4,2%;
• 2025 г. – 3,5%.

През същия период минималната заплата, преизчислена в евро от Евростат, расте: 184 евро през първото полугодие на 2015 г., 194 евро през второто, 215 евро през 2016 г., 332 евро през 2021 г., 551 евро през 2025 г. и 620 евро през 2026 г. Двете серии показват, че след 2015 г. минималната заплата и безработицата в България са се движили в противоположни посоки. Сами по себе си тези данни не доказват причинна връзка в никоя посока, защото на трудовия пазар действат и други фактори.

Как се определя размерът към 2026 г.

Според чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда минималната заплата за следващата година се определя до 1 септември в размер 50% от средната брутна работна заплата за 12-месечен период, който включва последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година. По този ред, с Постановление № 243 от 13 ноември 2025 г. Министерският съвет определи минималната заплата от 1 януари 2026 г. на 1213 лв. (620,20 евро), или с 12,6% над 1077 лв. от 2025 г. Минималната часова заплата стана 7,31 лв. (3,74 евро).