Акцизът върху цигарите от 1 януари 2016 г.: новите ставки и спорът около календара

От 1 януари 2016 г. в България влезе в сила нов акцизен календар за цигарите. Парламентът го прие на 12 ноември 2015 г. и с него преразпредели тежестта на облагането: по-малко за най-евтините кутии, повече за по-скъпите. Промяната предизвика спор още в залата, а през септември 2016 г. финансовото министерство предложи да се върне към първоначалния график.

Какво беше решено през 2014 г.

Още през ноември 2014 г. депутатите приеха на първо четене поетапно увеличение на акциза, по данни на БТА. Целта беше до края на 2017 г. България да достигне минималния размер от 90 евро за 1000 цигари, който изисква директива на Европейския съюз. Планът предвиждаше специфичен акциз от 101 лв. за 1000 къса и пропорционален (адвалорен) дял от 25% от продажната цена през 2016 г., 27% през 2017 г. и 28% през 2018 г. Минималният общ акциз трябваше да е 161 лв. за 1000 къса от 1 януари 2016 г., 168 лв. от 2017 г. и 177 лв. от 2018 г.

Промените от 12 ноември 2015 г.

С второ четене на изменения в Закона за акцизите и данъчните складове Народното събрание промени тези числа, съобщиха БТА и The Sofia Globe. Специфичният акциз падна от 101 на 70 лв. за 1000 къса, а пропорционалният дял нарасна до 38% от продажната цена през 2016 г., 40% през 2017 г. и 42% през 2018 г. Промяната засяга само цигарите – другите тютюневи изделия се облагат по отделни ставки.

Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че през 2016 г. най-евтините цигари – между 4,20 и 4,70 лв. за кутия – ще поскъпнат с 30 ст., а тежестта ще понесат по-скъпите марки. Кутиите между 5,25 и 5,90 лв. трябваше да поскъпнат с 25 ст. вместо с 15 ст., а тези между 5,90 и 6,50 лв. – с 55 ст. вместо с 20 ст. Според Стоянова целта била да се ограничат стимулите за купуване на контрабандни цигари. Тя посочи и че промяната ще донесе в бюджета 119 млн. лв. за три години.

Реформаторският блок, „БСП–Лява България“ и „Патриотичният фронт“ възразиха и поискаха текстът да отпадне. Промените бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС, Български демократичен център и АБВ. Корнелия Нинова от БСП предупреди, че по-високият акциз води до растеж на сивия сектор, а не до по-добро здраве. Стоянова отговори, че поскъпването на цигарите не зависи от волята на нито едно правителство, защото България изпълнява ангажимента си към минималния акциз на ЕС до 2018 г.

Според Progresiv критиците на промяната твърдяха още тогава, че тя дава предимство на двама местни производители, а в практиката на ЕС се повишава специфичният, а не пропорционалният акциз.

Предложението за връщане към стария календар

През септември 2016 г. финансовото министерство качи за обществено обсъждане нови промени в закона. Според „Капитал“ те връщаха специфичния акциз на 101 лв. за 1000 къса, а пропорционалният дял се свиваше до 27% от 1 януари 2017 г. и до 28% от 2018 г. В мотивите, пише изданието, не се посочвала причина за обратния завой.

Финансовият министър Владислав Горанов обясни пред вестник „24 часа“, цитиран от Progresiv, че целта е постепенно и „устойчиво“ повишаване на цените до 1 януари 2018 г. Една от причините, според него, е „агресивното поведение“ на част от търговците на тютюневи изделия. Според Progresiv общото поскъпване на кутия щяло да е около 20 – 30 ст. до края на 2017 г.

„Капитал“ отбеляза, че международните производители подкрепят проекта: Philip Morris заяви, че приветства стъпката, а Imperial Tobacco я нарече разумно решение. Изданието пише още, че при гласуването през 2015 г. финансовият министър е прогнозирал ръст на приходите от акциз върху цигарите със 70 млн. лв. годишно, а към септември 2016 г. ръстът е 270 млн. лв.

Къде стои въпросът по-късно

През 2020 г. „Капитал“ писа, че последното увеличение на акцизите върху цигарите е било през 2018 г., когато е достигнато минималното ниво на ЕС от 90 евро за 1000 къса. През октомври 2020 г. British American Tobacco предложи в бюджетната комисия на парламента календар за поскъпване на цигарите с около 10 ст. на кутия в следващите три години. Депутатите и финансовото министерство отхвърлиха идеята: ако Европейската комисия предложи по-високи минимални нива, ставките щели да бъдат променени и ще бъде поискан по-дълъг преходен срок.