Пакт за миграцията и убежището на практика – границата, молбите и връщанията

Европейският пакт за миграцията и убежището се прилага във всички държави от ЕС от 12 юни 2026 г., след двугодишен преходен период (Европейска комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“, Европейска комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“). В България първите месеци показват по-малко молби за закрила и повече връщания. Спадът при молбите обаче започна преди новите правила: от януари до юли 2026 г. първите молби са 1 275, а за същите седем месеца на 2025 г. бяха 2 025, или с 37% повече, по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат).

Накратко:

• Скринингът трае до 7 дни на границата и до 3 дни във вътрешността на страната, а ускорената гранична процедура е до 12 седмици (БТА (позиция на Българския хелзинкски комитет)).
• Първите молби за закрила в България от януари до юли 2026 г. са с 37% по-малко на годишна база, а в ЕС спадът е 23,3% (Евростат).
• През първото полугодие на 2026 г. от България към трети страни са върнати 550 души, с 29,4% повече, при ръст от 7,7% за ЕС (Евростат).
• Към средата на юни новият закон за убежището не беше приет.
• Общият фонд за солидарност (т.нар. пул) за 2026 г. е 21 000 премествания или 420 млн. евро (Европейска мрежа за миграцията, Белгия (EMN Belgium)).

Пакт за миграцията и убежището – какво се промени на границата

Всеки, който влезе нередовно или пребивава в страната без право, минава през задължителна проверка, наречена скрининг (БТА (позиция на Българския хелзинкски комитет)). Тя включва установяване на самоличността, проверка за сигурност, снемане на пръстови отпечатъци за обновената база Евродак, медицински преглед и оценка на уязвимостта. На границата проверката се прави от Гранична полиция и трае до 7 дни, а във вътрешността – от дирекция „Миграция“ на МВР и трае до 3 дни.

Новото за България е граничната процедура, при която молбите се разглеждат по-бързо, а отказаните се връщат по-скоро (Cross.bg). Тя продължава до 12 седмици и важи за граждани на държави, на чиито граждани ЕС уважава под 20% от молбите, както и за хора, смятани за заплаха за сигурността (БТА (позиция на Българския хелзинкски комитет)). Всеки отказ на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) трябва да съдържа и решение за връщане с посочена държава.

Молбите за закрила намаляват от по-рано

Първите молби в ЕС от януари до юли 2026 г. са 303 285 при 395 465 година по-рано, което е спад с 23,3% по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). В България спадът е по-голям, с 37%. Как се четат тези таблици и защо се разминават с данните на Frontex и ДАБ, обяснихме в Миграцията към Европа в числа.

Изводът от таблицата е, че в България най-рязкото намаление е от първите пет месеца, преди пакта (Евростат). В ЕС е обратното: спадът се ускорява от юни, когато започва прилагането на новите правила. Месечните числа за България през 2026 г. са малки, между 60 и 240 молби, затова и едно отклонение мести процентите силно.

За юли 2026 г. Евростат отчита 34 145 първи молби в ЕС, от които 230 в България (Евростат). Делът на страната от януари до юли е 0,42% от молбите в ЕС, при 0,51% година по-рано, по наше изчисление. За сравнение с по-ранните години вижте задържанията на мигранти в София през септември 2014 г.

Връщанията от България растат по-бързо от средното за ЕС

През второто тримесечие на 2026 г. от България към трети страни са върнати 270 души при 190 година по-рано, ръст с 42% по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). За цялото полугодие ръстът е 29,4%, от 425 на 550, а в ЕС е 7,7%, от 66 455 на 71 585.

Принудителните връщания са 170 от 270, или 63% от всички връщания от България през второто тримесечие, а в ЕС делът им е 39,2% (Евростат). Тези данни обхващат април – юни и включват само 19 дни от действието на пакта, затова не измерват неговия ефект (Европейска комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“). Връщанията от България през 2026 г. остават и под нивото от второто полугодие на 2025 г., когато бяха 360 и 365 на тримесечие.

Докъде стигна България със законите

Националният план за прилагането беше приет през лятото на 2024 г. Срокът за законовите промени в него е 31 декември 2025 г., а за подготовката на институциите – 12 юни 2026 г. (БТА (позиция на Българския хелзинкски комитет)). ДАБ подложи проект на Закон за международната закрила на обществено обсъждане от 26 януари до 25 февруари 2026 г. и го представи като закон, който пренася правилата на пакта (Портал за обществени консултации на Министерския съвет).

Към 15 юни Българският хелзинкски комитет посочи, че новият закон не е приет (БТА (позиция на Българския хелзинкски комитет)). Промените в Закона за чужденците, нужни за задържането по време на скрининга, тогава още не бяха внесени в парламента. Ако една държава не приложи правилата, Комисията може да открие наказателна процедура, която може да завърши с дневни санкции.

Официалната позиция е друга. На 12 юни председателят на ДАБ заяви, че агенцията е готова, и посочи пътна карта, изготвена с Агенцията на ЕС за убежището (Cross.bg). По време на обсъждането организации възразиха срещу текстовете, с които търсещите закрила ще могат да работят едва след 6 месеца вместо след 3 (Портал за обществени консултации на Министерския съвет).

Какво отчете Комисията в първите седмици

Комисията докладва на 8 май 2026 г., че основните елементи на новата система вече са изградени (Европейска комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“). Работа остава по Евродак, по съоръженията за скрининг и гранична процедура и по мерките срещу придвижването на търсещите закрила между държавите. За прилагането на пакта и за временната закрила на украинците са осигурени 3 млрд. евро. Нередовните преминавания на външните граници на ЕС през 2025 г. са с 26% по-малко, отколкото през 2024 г..

Първата оценка след старта е приета на 16 юли, обхваща три седмици и засяга държавите под натиск (Европейска комисия, ГД „Миграция и вътрешни работи“). Сътрудничеството на Кипър и Испания е оценено като адекватно, Гърция е започнала да поправя старите си практики, а от Италия се искат конкретни стъпки, за да се извършват прехвърлянията. България не се споменава в нея, а следващата оценка беше обявена за октомври.

Солидарността не е задължителна квота за прием

Често се твърди, че пактът задължава всяка държава да приема мигранти. Всъщност държава, която откаже да приеме хора, може да плати 20 000 евро на човек на държавата под натиск (БТА (позиция на Българския хелзинкски комитет)). За 2026 г. министрите се договориха за 21 000 премествания или финансов еквивалент от 420 млн. евро, под първоначалното предложение на Комисията от 30 000 (Европейска мрежа за миграцията, Белгия (EMN Belgium)). Помощта ще получат Гърция, Кипър, Италия и Испания.

България попада в отделна група с Австрия, Хърватия, Чехия, Естония и Полша. Това са държави, за които е признат значителен натрупан натиск (Европейска мрежа за миграцията, Белгия (EMN Belgium)). По наше изчисление 420 млн. евро, разделени на 21 000 места, правят точно 20 000 евро на място (БТА (позиция на Българския хелзинкски комитет)). Без правила в новия закон за убежището България на практика не може да използва механизма, предупреди БХК. Спорът за разпределянето на бежанците не е нов, както показва дебатът около Меркел и бежанците в Германия.

Къде да проверите числата и правилата

Месечните молби по държави са в таблица migr_asyappctzm на Евростат, а връщанията по тримесечия – в migr_eirtn1 (Евростат, Евростат). Данните за България стигат до септември 2026 г. за молбите и до второто тримесечие за връщанията. Първите и повторните молби се броят отделно, а броят на върнатите хора не съвпада с броя на заповедите за напускане.

Окончателният текст на всеки приет закон се обнародва в „Държавен вестник“, а проектите и становищата по тях са на Портала за обществени консултации (Портал за обществени консултации на Министерския съвет). Сроковете за обжалване и правата в отделен случай зависят от конкретното решение и от закона в сила към момента, затова се проверяват в самото решение на ДАБ (БТА (позиция на Българския хелзинкски комитет)).