Временната закрила за украинците е удължена до 2028 г., но вече не за всички

Към 31 август 2026 г. 4,43 милиона души, напуснали Украйна заради руската агресия, са били под временна закрила в Европейския съюз (Евростат). Това показват последните данни на Евростат, публикувани на 12 октомври. Броят им расте бавно, с 3290 души за месец. През лятото ЕС взе решение, което за първи път от 2022 г. насам променя кой може да получи такава закрила (Европейски парламент (EPRS)).

Какво реши ЕС

На 26 юни Европейската комисия предложи режимът да бъде удължен с още една година, до 4 март 2028 г. (Европейска комисия) Държавите се договориха политически на 15 юли, а решението беше официално прието на 31 юли (Европейски парламент (EPRS)). Удължаването ще влезе в сила от 5 март 2027 г., когато изтича сегашният срок.

Втората част на решението е новост. Временна закрила вече няма да се дава на новопристигнали хора, които не са получили разрешение от украинските власти да напуснат страната заради военните си задължения (Европейски парламент (EPRS), Европейска комисия). Тази част се прилага от 5 август 2026 г. Тя засяга само хората, които подават молба след тази дата. Тези, които вече имат закрила в дадена държава и я запазват, не са засегнати.

Комисията обяснява промяната с нуждата да се съчетае защитата на бежанците със способността на Украйна да се отбранява (Европейска комисия). Доказателство може да бъде печат за излизане в паспорта, законно пресичане на границата или официален документ, включително в приложението „Резерв+“ (Европейски парламент (EPRS)).

Какви права дава закрилата

Временната закрила беше задействана за първи път в историята на ЕС през март 2022 г. (Европейски парламент (EPRS)) Тя не изисква отделно разглеждане на всяка молба и дава еднакви права в целия съюз: разрешение за пребиваване, достъп до образование, медицинска помощ, жилище, пазара на труда и социално подпомагане. Конкретният обхват се определя от националните закони. Хората с такъв статут могат сами да изберат в коя държава да живеят, но след решение на Съда на ЕС от февруари 2025 г. държавите трябва да отказват нова регистрация на човек, който вече има закрила другаде.

Кой е засегнат

Според справката на изследователската служба на Европейския парламент по украинското законодателство мъжете между 25 и 60 години по принцип подлежат на мобилизация, а мъжете в наборна възраст и тези в резерва (23–25 години) не могат да напуснат Украйна (Европейски парламент (EPRS)). Младите мъже и жени между 18 и 22 години могат да излизат, освен ако не са се записали доброволно в армията.

Решението предизвика спор в Съвета. Ирландското председателство е подготвило няколко компромисни текста, а Франция е сред държавите, които най-силно са се противопоставяли на изключението (Европейски парламент (EPRS)). Неправителствената организация PICUM го нарича „фундаментално отклонение“ от духа на директивата, а юристи предупреждават за риск от дискриминация и от правна празнота за хора, чиито молби за убежище бъдат отхвърлени. Решението само по себе си не отнема правото на хората от Украйна да кандидатстват за международна закрила.

Какво показват числата

Най-много хора с временна закрила има Германия, около 1,29 млн., следвана от Полша и Чехия (Евростат). Спрямо населението най-високо е съотношението в Чехия, 36,5 на хиляда жители, при 9,8 средно за ЕС. Жените са 43,6% от всички, децата 29,1%, а мъжете 27,3%.

В България към края на юли под временна закрила са били 76 385 души (Dnes.bg). Данните за страната трябва да се четат внимателно. Евростат предупреждава, че българските стойности до януари 2024 г. включват и хора, чийто статут вече не е бил валиден, затова не са съпоставими с по-новите. Различията в начина, по който държавите премахват хора от регистрите, могат да предизвикат големи промени от месец на месец (Евростат).

Интересна е и динамиката на новите решения. През второто тримесечие на 2026 г. в ЕС са издадени общо 138 045 нови решения, с 16,2% по-малко от първото (Town.bg). България върви в обратна посока: 2215 решения повече спрямо предходното тримесечие, третият най-голям ръст в ЕС. През юли новите решения у нас обаче намаляват (Dnes.bg).

Какво следва

Удължаването до 2028 г. е шестото поред (Европейски парламент (EPRS)). Всяко досега е мотивирано с това, че безопасно връщане в Украйна не е възможно. Някои юристи оспорват дали директивата позволява толкова дълго удължаване без промяна на самия ѝ текст.

Паралелно ЕС подготвя излизане от режима. Още през 2025 г. Съветът прие препоръка за координиран преход, а Комисията настоява държавите да ускорят подготовката: преминаване към по-дългосрочни статути за пребиваване и подкрепа за връщане, когато условията позволят (Европейски парламент (EPRS), Европейска комисия). Засега преходът върви трудно. В документ от март 2026 г. Съветът отбелязва, че малцина преминават към други статути, най-вече заради трудностите да покрият изискванията.

За България въпросите са практически: колко от десетките хиляди украинци ще останат дългосрочно, по какъв статут и с какъв достъп до работа, училище и здравеопазване, когато временната закрила приключи.