Как да разпознаем фалшиви профили и бот мрежи в социалните мрежи

Как да разпознаем фалшиви профили и бот мрежи зависи по-малко от усета и повече от няколко признака, които могат да се измерят: колко често публикува профилът, какво казва за себе си и дали действа заедно с други профили (DFRLab, Атлантически съвет, EU DisinfoLab). Проверката си струва, защото само в извадката на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за 2024 г. има 505 инцидента на чуждестранна манипулация с около 38 000 канала (Европейска служба за външна дейност, Eunews).

Какво е координирано неавтентично поведение

Изследователите и платформите не търсят отделния лъжлив пост. Търсят мрежа от профили, страници и групи, които изглеждат независими, но някой ги управлява заедно (EU DisinfoLab, Meta). Meta заявява, че при разследване и сваляне на такива кампании гледа поведението, а не съдържанието, без значение дали текстовете са писани от човек или от изкуствен интелект.

Методиката на EU DisinfoLab следи координацията, независимо дали профилите са истински или фалшиви и дали са автоматизирани (EU DisinfoLab). Организацията предупреждава, че такава мрежа не може да се разпознае веднага, а се разкрива по съвкупност от симптоми. Затова гневният тон на един коментар още не означава, че зад него стои бот. Значение имат профилът и връзките му.

Колко публикации на ден издават бота

Най-простият тест е аритметичен. DFRLab, лабораторията за цифрови разследвания към Атлантическия съвет, препоръчва броят на публикациите да се раздели на броя дни от датата на регистрация, която се вижда в профила (DFRLab, Атлантически съвет).

Високата активност сама по себе си не доказва автоматизация и DFRLab изрично подчертава, че нито един признак не стига (DFRLab, Атлантически съвет). Вторият сигнал е усилването на чужди публикации. При един от проверените профили 195 от последните 200 публикации са споделяния. По наше изчисление по данни на DFRLab това прави 97,5% от активността, тоест профилът почти не пише собствен текст.

Как да разпознаем фалшиви профили по снимката, името и езика

Анонимността личи от пръв поглед. Профилът не съдържа лична информация, няма портрет, фон, местоположение и описание (DFRLab, Атлантически съвет). Снимката може да се провери с обратно търсене на изображение, например в Google, защото откраднато или споделено лице често се появява в няколко несвързани профила. Друг сигнал е разминаването между потребителското име и показаното име, включително по пол, както и имена, съставени от случайни букви и цифри.

Езикът дава още една следа. DFRLab описва профил, който пише на осем езика, от английски до японски, и профили, които смесват реклами с политически споделяния, което е типично за търговските бот мрежи (DFRLab, Атлантически съвет). Сивият силует вместо снимка е по-слаб признак, защото много истински хора не качват портрет.

Мрежата се вижда по синхрона

Кампанията рядко се издава от един профил. Издава я едновременността. EU DisinfoLab смята времето на публикуване за един от най-добрите индикатори за автоматизация и посочва случаи, в които различни профили публикуват през по-малко от 3 секунди (EU DisinfoLab). Подозрителни са и групи профили, създадени в близки дати, едни и същи връзки, споделени по едно и също време, както и едновременната смяна на снимки и имена.

Под всяка публикация се виждат още два признака (DFRLab, Атлантически съвет). В единия случай профил с 12 публикации и 76 последователи събира над 23 000 споделяния и харесвания, което не съответства на собствената му активност. Другият признак е почти еднакъв списък на споделилите и на харесалите, подредени в същия ред. Внимание заслужава и необичайна активност, която съвпада с определено събитие, особено ако призивите за координация идват от друга платформа (EU DisinfoLab).

Защо платформите не смогват

Изкуствените харесвания и коментари се купуват евтино и бързо. Центърът за стратегически комуникации на НАТО в Рига всяка година от 2019 г. купува такава ангажираност и проверява каква част от нея засичат платформите (NATO Strategic Communications Centre of Excellence). В изданието от март 2023 г. 89% от купеното поведение е доставено до един ден, а по-голямата част остава активна четири седмици след покупката. Изводът на центъра е, че никоя платформа не се е подобрила спрямо 2021 г., а общата способност да се спира манипулацията е намаляла.

Броят на харесванията под един пост следователно не показва реална обществена подкрепа. Шестото издание на проверката е публикувано на 30 януари 2026 г. и тества платформите с постове в неполитически сценарии (NATO Strategic Communications Centre of Excellence).

Кой стои зад мрежите според ЕС и Meta

По наше изчисление по данни на Meta 48% от мрежите на трите най-активни държави (39 от 81) са руски (Meta). Само за 2024 г. компанията съобщава за около 20 нови свалени тайни операции за влияние по света. Дебатът за руска намеса в изборите е по-стар от тези отчети и стига поне до хакерските атаки около кампанията в САЩ през 2016 г..

ЕСВД стига до сходна картина по друг път. Докладът ѝ от 19 март 2025 г. описва инфраструктура, използвана основно от Русия и в по-малка степен от Китай (Европейска служба за външна дейност). Почти половината инциденти в извадката засягат Украйна, а около европейските избори през юни 2024 г. са засечени 42 опита (Eunews). По наше изчисление по данни на ЕСВД на един инцидент се падат средно около 75 канала, затова отделен профил рядко е цялата кампания. Как изглежда това на практика, показва спорът за Старлинк и фалшивите версии около войната в Украйна.

Изкуственият интелект променя мащаба, а не логиката

Хелзинкският център срещу хибридни заплахи (Hybrid CoE) заключава в анализ от март 2026 г., че Китай и Русия използват изкуствен интелект главно за да подсилят старите методи, а не за да ги заменят (Европейски център за върхови постижения срещу хибридни заплахи (Hybrid CoE)). Китай разчита на развита собствена екосистема, а Русия използва масово достъпни инструменти. Анализът допуска, че агентните системи могат да увеличат мащаба и гъвкавостта на манипулацията.

Meta отчита, че по време на изборите през 2024 г. съдържанието, създадено с изкуствен интелект, е под 1% от дезинформацията, проверена от факт-чекъри (Meta). Генерираният текст може да е гладък и убедителен, но поведенческите признаци остават същите: прекалената честота, синхронът и повторените профили (EU DisinfoLab).

Какво да проверите, преди да споделите

• Разделете броя публикации на дните от регистрацията. Над 72 на ден е сигнал според прага на DFRLab (DFRLab, Атлантически съвет).
• Пуснете снимката на профила през обратно търсене на изображение.
• Прегледайте последните публикации и проверете дали има собствен текст, или само споделяния.
• Отворете списъка с харесалите и вижте дали се повтарят имена, силуети и близки дати на създаване (EU DisinfoLab).
• Сравнете часа на сходни коментари. Разлика от секунди между много профили е типична за автоматизация.

Един признак не е присъда, затова търсете съвпадение на няколко (DFRLab, Атлантически съвет, EU DisinfoLab). Съмнителните профили се подават чрез функцията за сигнал в самата платформа, защото платформите свалят мрежите по поведението им (Meta). Какви механизми има ЕС срещу манипулациите и какво може да направи гражданинът, обяснява анатомията на дезинформацията.