Прокурорска квота във ВСС – защо първият тур не избра никого и какво реши балотажът

Първият тур на гласуването за прокурорска квота във ВСС на 24 октомври 2026 г. завърши без нито един избран член. Никой от 25-те кандидати не събра изискваното мнозинство, въпреки че гласуваха 1363 от 1567 прокурори (БТА, Fakti.bg). На повторното гласуване на 25 октомври бяха избрани Пламен Петков, Ивайло Илиев, Ивайло Ангелов и Красимира Филипова (Висш съдебен съвет). И на балотажа никой не събра мнозинство от действителните бюлетини, затова четиримата влизат в съвета като кандидатите с най-много гласове. Активността спадна от 87% на първия ден до 83,8% на втория, като второто число е по наше изчисление по данни на ВСС (Mediapool).

Прокурорска квота във ВСС и математиката на първия тур

Двадесет и пет прокурори се кандидатираха за четири места. Гласуването мина с хартиени бюлетини в 29 секции, по една във всеки областен град и три в София (БТА, Mediapool). Така на едно място се падат над шест кандидати, по наше изчисление по данни на Mediapool.

При 1350 действителни бюлетини мнозинството означава най-малко 676 гласа, по наше изчисление по данни на Fakti.bg (Fakti.bg). На първия тур Пламен Петков събра 479 гласа, Ивайло Илиев – 400, Красимира Филипова – 365, а Добринка Калчева – 337 (БТА). Петков работи в Софийската районна прокуратура, а Илиев – в Окръжната прокуратура в Кюстендил (Висш съдебен съвет, Mediapool). Четвъртото място остана на 339 гласа от прага, по наше изчисление по данни на БТА и Fakti.bg.

Числата не показват организиран блок, който да може да наложи свои кандидати още на първия тур. Най-силният кандидат събра 35,5% от действителните бюлетини, по наше изчисление по данни на БТА и Fakti.bg (БТА, Fakti.bg). При толкова много имена гласовете се разпръснаха и никой не се доближи до половината.

Балотажът и разпръснатият вот

Повторното гласуване изисква по-нисък кворум. В събота изборът беше редовен при активност над 50%, а в неделя стигаха 33% от прокурорите с право на глас (Mediapool). Ако мнозинство пак липсва, печелят кандидатите с най-много гласове, а при равенство се тегли жребий пред засегнатите кандидати (БТА).

Резултатът на 25 октомври беше 556 гласа за Петков, 496 за Илиев, 491 за Ангелов и 442 за Филипова от 1308 действителни бюлетини (Висш съдебен съвет, News.bg). Дори първият в класирането остана на 99 гласа от мнозинството, по наше изчисление по данни на ВСС. Комисията обяви избора за редовен по чл. 29к, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Сборът на гласовете за всички 25 кандидати е 4533, по наше изчисление по данни на ВСС (Висш съдебен съвет). Това прави средно около 3,5 имена на действителна бюлетина, по наше изчисление по данни на ВСС. Четиримата избрани събират 1985 гласа, или 43,8% от всички подадени, а останалите 21 кандидати получават повече от половината, по наше изчисление по данни на ВСС. Как изглеждаше надпреварата преди вота, описахме в Прокурорите избират своите представители в новия Висш съдебен съвет.

Кой влезе в четворката и кой остана на крачка

Най-голямо е изкачването на Ивайло Ангелов от Апелативната прокуратура в София. След първия тур той не беше сред първите четирима, а на балотажа зае третото място (БТА, Висш съдебен съвет). Калчева падна от четвърто на пето място с 407 гласа, на 35 гласа зад Филипова, по наше изчисление по данни на ВСС. Даниела Попова, ръководител на Апелативната прокуратура в София, събра 394 гласа, а Владимир Николов от Окръжната прокуратура в Плевен – 392.

Четиримата избрани идват от четирите нива на прокуратурата, от районната до Върховната касационна прокуратура (Висш съдебен съвет). На балотажа гласуваха с 50 души по-малко, по наше изчисление по данни на ВСС и News.bg (News.bg). Към един часа следобед на втория ден гласувалите бяха 842, със 126 по-малко от първия ден по същото време (Fakti.bg).

Мандатът от 2017 г. и защо забавянето идва от парламента

Сегашният съвет встъпи в длъжност на 3 октомври 2017 г. Петгодишният мандат на изборните му членове изтече на 3 октомври 2022 г. (I-CONnect, блог на International Journal of Constitutional Law). Нов състав не беше конституиран, защото Народното събрание не събра мнозинство от две трети за своята квота. Хроничното забавяне идва от парламентарната квота. Прокурорите приключиха своята част за два дни (Висш съдебен съвет).

В Прокурорската колегия парламентът избира петима членове, прокурорите – четирима, а следователите – един (Mediapool). Новата колегия не може да се сформира само с четиримата избрани на 25 октомври, защото повечето изборни места в нея зависят от депутатите (Сега). Исканията за съдебна реформа не са нови, както показаха и протестите от декември 2015 г..

Реформата на ВСС е сред четирите препоръки на Европейската комисия към България, по които няма напредък (БНР). Брюксел настоява основно за промяна в състава на съвета, за да се гарантира неговата независимост.

Защо новата Прокурорска колегия е важна за главния прокурор

Прокурорската колегия определи Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор на 16 юни 2023 г. (I-CONnect, блог на International Journal of Constitutional Law). Промени в Закона за съдебната власт, в сила от 21 януари 2025 г., ограничиха изпълняването на функциите до шест месеца. Върховният касационен съд приема, че този срок за Сарафов е изтекъл на 21 юли 2025 г. Колегията обаче с решение от 9 юли 2025 г. прие, че ограничението не важи за него. Въпросът е отнесен до Конституционния съд по дело № 2/2026.

От тези промени следва, че процедура за избор на нов главен прокурор може да открие едва новият съвет (I-CONnect, блог на International Journal of Constitutional Law). Четиримата прокурори и следователят ще имат половината от изборните места в колегията (Mediapool). Затова изходът на парламентарния вот за останалите петима ще определи накъде ще се наклони везната (Сега).

Срокове за обжалване и графикът до края на ноември

Решението на изборната комисия може да се обжалва в 7-дневен срок от обявяването, като жалбата се подава чрез Прокурорската колегия (Висш съдебен съвет). Жалбите разглежда състав от трима съдии от ВКС и двама от ВАС, определени чрез случайно електронно разпределение. Съставът се произнася до 7 дни и решението му е окончателно. Кадри от процедурата се излъчваха на живо на сайтовете на ВСС и БТА (БТА).

Една подробност остава без обяснение в съобщението на ВСС. Действителните (1308) и недействителните бюлетини (12) правят общо 1320, а гласувалите са обявени като 1313, по наше изчисление по данни на ВСС и News.bg (Висш съдебен съвет, News.bg). Резултатът е изчислен по протоколите на избирателните секции, затова разликата може да се изясни само по тях. Наблюдение на вота заявиха „Форум“, Българският институт за правни инициативи, „Будни хора“ и „Правосъдие за всеки“ (Mediapool).

Съдиите, 2275 души с право на участие, бяха свикани на общо събрание в две последователни съботи, 31 октомври и 7 ноември (Висш съдебен съвет). По графика на правната комисия изслушването на 20-те кандидати за парламентарната квота беше насрочено от 2 до 4 ноември, а пленарният вот – за 19 ноември (Сега). Всеки от 11-те членове се избира отделно с 160 гласа. Управляващата „Прогресивна България“ е предложила 11 кандидати, колкото са местата. Как се събират такива мнозинства, обяснихме в Как функционират изборите и институциите в българската политическа система.

Въпроси и отговори

Колко прокурори гласуваха за ВСС

На първия тур гласуваха 1363 от 1567 прокурори, а на балотажа – 1313 (Висш съдебен съвет, Fakti.bg).

Кога новият ВСС ще бъде в пълен състав

Това зависи от Народното събрание, което планира вота за своите 11 членове за 19 ноември при мнозинство от 160 гласа. Следователите избират своя представител на 21 ноември (Сега).