Координирана дезинформация около избори и признаците, по които се разпознава

Координираната дезинформация около избори се разпознава преди всичко по поведението на профилите, които я разпространяват, а не само по неверните твърдения в тях (DFRLab, Атлантически съвет, The Conversation). През 2025 г. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е засякла 540 инцидента на чуждестранна манипулация на информацията, в които са използвани 10 500 канала в социални мрежи и сайтове (Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), публикувано в MediaWell на SSRC).

Какво прави една кампания координирана дезинформация

Един неверен пост от реален човек е грешка или мнение. Координация има, когато много профили тласкат едно и също послание по команда и крият кой стои зад тях. ЕС нарича явлението чуждестранна манипулация на информацията и намеса, а ЕСВД издава годишни доклади за него от 2023 г. (Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)). Общите похвати на манипулацията сме описали и в анатомията на дезинформацията.

Мрежата, разкрита преди парламентарния вот в Молдова на 28 септември 2025 г., е учебен пример (DFRLab, Атлантически съвет). Участниците публикували едновременно, с един и същ хаштаг, и изпращали връзките към бот в Телеграм за проверка. Кураторите дори вмъквали нарочни правописни грешки в текстовете, за да проследяват докъде стига кампанията.

Колко голям е проблемът в Европа

Годишният доклад на ЕСВД за 2025 г. показва мащаба, но и колко трудно се доказва кой стои зад операциите (Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), публикувано в MediaWell на SSRC).

По наше изчисление по данни на ЕСВД средно около 19 канала участват в един инцидент, а на Русия се падат близо 157 случая (Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), публикувано в MediaWell на SSRC). Най-честата мишена е Украйна, следвана от Франция, Молдова и Германия. През 2025 г. Русия е насочвала действия срещу изборите в Германия, Полша, Румъния, Молдова, Чехия и Кот д'Ивоар. България е сред държавите от ЕС с предстоящи избори, при които докладът очаква подобна намеса.

Синтетичното съдържание, създадено с изкуствен интелект, включително глас и видео, вече се използва рутинно, а не като експеримент (Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), публикувано в MediaWell на SSRC). Щом съдържанието се произвежда толкова евтино, по-сигурно е проверката да гледа поведението на мрежата, а не отделния текст.

Какво показаха изборите в Румъния и Молдова

Румънският Конституционен съд анулира президентските избори на 6 декември 2024 г. (The Conversation). В разсекретените документи се посочват 25 000 профила в ТикТок в подкрепа на един кандидат, които станали силно активни две седмици преди първия тур. Близо 800 от тях били създадени още през 2016 г. и до изборите почти не били използвани.

Платформата съобщила, че в края на ноември е премахнала 78 профила (The Conversation). По наше изчисление това са около 0,3% от броя в разсекретените документи, макар двете бройки да не описват непременно едни и същи профили. Европейската комисия откри официална процедура срещу ТикТок на 17 декември 2024 г. (Европейска комисия). Проверката обхваща препоръчителните системи и риска от координирана неавтентична манипулация или автоматизирана злоупотреба с услугата, както и правилата за платена политическа реклама.

Молдовската мрежа е по-малка, но е документирана подробно (DFRLab, Атлантически съвет). Изследователите са анализирали 253 профила, повечето от тях (173) в ТикТок, с 28 708 публикации и над 55,3 млн. гледания. По наше изчисление това прави около 113 публикации на профил и близо 1 930 гледания на публикация. Работата следвала строг ритъм с видеоуроци през деня, гласови разговори в 20 ч. и дневна норма от публикации или коментари.

Признаци, които читателят може да провери сам

Отделният признак сам по себе си не доказва координация, но няколко заедно са сериозен сигнал. Ето какво си струва да се погледне:

• Датата на създаване на профила и внезапна активност малко преди вота, както при румънските профили (The Conversation).
• Еднакви хаштагове и текстове в много профили, дори с едни и същи грешки (DFRLab, Атлантически съвет).
• Профили, които почти само харесват, споделят и коментират помежду си.
• Страници, които сменят името и визията си, но запазват същия стил и същото поведение, както при преименуването на молдовската мрежа.
• Аудио или видео с познат политик, което никой друг източник не потвърждава, защото синтетичното съдържание вече е масово (Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), публикувано в MediaWell на SSRC).

ЕСВД поддържа и публичен интерактивен панел за случаите на манипулация на информацията, първия от този вид по думите на службата (Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)). Как протича самото гласуване и кога се стига до балотаж, сме обяснили в отделен материал.

Какво изисква Актът за цифровите услуги от платформите

Насоките на Комисията по Акта за цифровите услуги препоръчват на много големите платформи и търсачки мерки, съобразени с всеки отделен изборен период, както и специални мерки за генеративния изкуствен интелект (Европейска комисия). Платформите се насърчават да имат механизъм за реакция при инциденти по време на кампанията и след изборите да оценяват дали мерките са сработили. Насоките препоръчват и сътрудничество с властите на ЕС и държавите, както и с гражданските организации.

Случаят с ТикТок показва логиката на закона (Европейска комисия). Подозрението е, че платформата не е оценила и ограничила достатъчно системните рискове за изборите, включително тези, свързани с регионалните и езиковите особености на отделна държава. Регулацията гледа как платформата управлява риска мрежи да изкривят препоръчваното съдържание, а не преследва отделни мнения (Европейска комисия).

Защо извършителят често остава неизвестен

Цели 65% от инцидентите за 2025 г., или около 351 от 540, не са приписани на конкретна държава, по наше изчисление по данни на ЕСВД (Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), публикувано в MediaWell на SSRC). Затова догадката кой стои отзад е по-слаб аргумент от точното описание на поведението, което всеки може да провери.

Координацията също не идва непременно отвън (DFRLab, Атлантически съвет). В Молдова мрежата е набирала местни активисти, около 200 до август 2025 г., макар не всички да са били активни. Платеното и организираното се разпознава по метода, а не по паспорта на автора.