Пропаганда без граници: Как забранените руски медии заобикалят цензурата в ЕС

Макар официалните канали на руските държавни медии RT и Sputnik да бяха официално забранени на територията на Европейския съюз през февруари 2022 година след началото на инвазията в Украйна, съдържанието им продължава да намира пътя към европейската аудитория. Мерките за ограничаване включваха спиране на излъчванията, забрана на приложенията от технологични компании като Microsoft и Apple, както и блокиране на външни връзки от страна на социалните мрежи. Въпреки тези забрани, мрежата за влияние използва нови способи, като съдържанието се пренасочва през трети страни и огледални сайтове, поставяйки на изпитание ефективността на Закона за цифровите услуги.

Историята зад руските държавни медии и тяхното предназначение

Създаването на RT, първоначално позната като Russia Today, започва през 2005 година по инициатива на бившия медиен министър Михаил Лесин и Алексей Громов като проект за подобряване на имиджа на страната в чужбина. Организацията зад канала е АНО „ТВ-Новости“, която през 2008 година е включена в списъка със стратегически организации за държавата. През годините мрежата разширява обхвата си с многоезични услуги на английски, арабски, испански, френски, немски и други езици. Ръководителят Маргарита Симонян открито сравнява медията с Министерството на отбраната по време на конфликта в Грузия, заявявайки участието ѝ в информационна война.

Агенция Sputnik е създадена през декември 2013 година от държавната агенция „Россия сегодня“, оглавявана от Дмитрий Кисельов, като наследник на предишни международни радиостанции. Нейната цел е да предоставя алтернативна гледна точка на световната сцена. Според руския държавен глава Владимир Путин, целта зад създаването както на RT, така и на Sputnik е да се наруши монополът на англосаксонските информационни потоци. Академични изследователи и журналисти обаче определят тези платформи като инструменти за дезинформация, чиято цел е да подкопаят официалните версии за събитията и да предизвикат политическа парализа.

Как се преодоляват ограниченията в дигиталната среда

След официалните забрани в Европа през 2022 година, технологичните гиганти предприеха редица стъпки за ограничаване на влиянието. Социалните мрежи блокираха външни връзки към уебсайтовете им, а множество езикови версии преустановиха дейност. Например през 2019 година Facebook премахна стотици фалшиви страници, маскирани като независими новинарски сайтове, които всъщност са се управлявали от служители на Sputnik.

Въпреки тези регулации, потокът от информация не е напълно прекъснат. Материалите на забранените медии се „перат“ чрез трети страни и огледални сайтове. Това позволява на материалите да останат достъпни за потребителите, които търсят алтернативни гледни точки извън обхвата на традиционните и проверени европейски новинарски източници.

Какво означава това за информационната среда в България

Продължаващото разпространение на съдържание от източници като RT и Sputnik чрез заобиколни пътища създава сериозни предизвикателства пред сигурността на информационното пространство в страните членки, включително България. Читателите у нас са изложени на хибридни заплахи и координирани кампании за влияние, чиято цел е да разколебаят доверието в демократичните институции и евроатлантическата ориентация на страната.

Наличието на тези материали в преведен вид на български език или през международни платформи показва, че техническите забрани сами по себе си не са достатъчни за пълното спиране на пропагандните потоци. Отговорността за прилагането на строги мерки сега попада върху прилагането на европейското законодателство като Закона за цифровите услуги, който изисква от големите платформи по-активно откриване и премахване на подобни координирани мрежи за дезинформация.