Как се иска информация от институция по Закона за достъп до обществена информация

Всеки български гражданин има право на достъп до обществена информация. С този закон се ползват и чужденците, и лицата без гражданство, и всички юридически лица (Lex.bg). Задължени да отговарят са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление, а също други публичноправни субекти. Физически и юридически лица отговарят само за дейността си, финансирана с публични средства или със средства от ЕС. Правото се упражнява със заявление, а отговорът по правило трябва да дойде до 14 дни (Административен съд – Монтана).

Какво е обществена информация

Като обществена се определя всяка информация, свързана с обществения живот в България, която позволява на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените органи (Lex.bg). Няма значение върху какъв носител е. Законът не се прилага за достъпа до лични данни, за информация, предоставяна във връзка с административно обслужване, и за информация от Националния архивен фонд.

Законът разграничава два вида информация. Официална е информацията в актовете на органите при осъществяване на правомощията им, а служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с нея и по повод дейността на администрациите (Lex.bg). Достъпът до служебната информация е свободен. Той може да бъде ограничен, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актове и няма самостоятелно значение или когато съдържа позиции по текущи или предстоящи преговори. Ограничението не може да се прилага след 2 години от създаването ѝ и отпада при надделяващ обществен интерес.

Преди да пишете, проверете дали документът вече не е публикуван. Органите са длъжни да информират за дейността си чрез публикуване (Lex.bg), а един от въпросите във видеото „Стъпките на достъпа“ на Програма „Достъп до информация“ е точно дали информацията я има вече онлайн (Програма Достъп до Информация). Същото видео напомня и други въпроси, на които е добре да отговорите предварително: каква информация търсите и коя институция може да разполага с нея.

Как се подава заявлението

Достъп се дава на основание писмено заявление или устно запитване (Lex.bg). Заявлението се счита за писмено и когато е изпратено по електронен път на електронната поща на органа или чрез платформата за достъп до обществена информация (Административен съд – Монтана). Платформата се създава и поддържа от администрацията на Министерския съвет и позволява подаване на заявления. Всеки задължен орган публикува там решенията и информацията, която е предоставил в отговор на заявления през платформата.

Заявлението трябва да съдържа имената на заявителя или наименованието и седалището му, описание на исканата информация и адрес за кореспонденция или съгласие за електронно връчване (Lex.bg). Ако заявлението е подадено извън платформата, в него се вписва и предпочитаната форма на достъп. Липсата на имена, описание или адрес води до оставяне на заявлението без разглеждане (Административен съд – Монтана). Формите на достъп са преглед на информацията, устна справка, копия на хартия и електронни копия или интернет адрес, където данните са публикувани.

Срокове

Органите разглеждат заявленията във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след регистрирането им (Lex.bg). В този срок те решават дали да предоставят достъп или да откажат, и уведомяват писмено заявителя. Ако не е ясно какво се иска или то е формулирано твърде общо, заявителят се уведомява и може да уточни искането си. Срокът тече от уточняването, а ако няма уточнение до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане (Административен съд – Монтана).

Срокът може да се удължи. Когато информацията е в голямо количество, удължаването е най-много с 10 дни (Lex.bg, Административен съд – Монтана). Когато информацията засяга трето лице и е нужно съгласието му, то е най-много с 14 дни. Ако органът няма информацията, но знае къде се намира, той препраща заявлението в 14-дневен срок и уведомява заявителя. Ако няма данни за местонахождението ѝ, пак в 14 дни съобщава това на заявителя. Достъпът се предоставя след заплащане на определените разходи.

Откази и обжалване

Основанията за отказ са изброени в закона. Информацията може да е класифицирана или да представлява друга защитена тайна. Може да засяга интересите на трето лице, което изрично е отказало, освен при надделяващ обществен интерес. Може и да е предоставена на същия заявител през последните шест месеца (Lex.bg). В тези случаи се дава частичен достъп до частта, която не е ограничена.

Решението за отказ трябва да посочва правното и фактическото основание. В него се вписват още датата и редът за обжалване (Lex.bg). Решенията за достъп или отказ се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс (Административен съд – Монтана). Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Ако съдът установи незаконосъобразност, той отменя или изменя решението и задължава органа да предостави достъп. Видеото на Програма „Достъп до информация“ насочва към същия въпрос: какво да направите при отказ или липса на отговор (Програма Достъп до Информация).

Какво предстои

Законът е изменян и през 2023 и 2026 г. (Lex.bg) Затова, ако подготвяте конкретно заявление, проверете действащата редакция, а също правилата на институцията, към която се обръщате. Ръководителите на администрациите в изпълнителната власт са длъжни да публикуват кое звено приема заявленията и вътрешните си правила за административните услуги. Свои правила за достъпа публикуват и други органи, например Административният съд в Монтана (Административен съд – Монтана).