Ти създаваш новините!
Общество

Денонощното наблюдение на пътищата: от плана на МВР за 53 млн. лв. до тол камерите

Планът на МВР от 2014 г. за 194 камери и 53 млн. лв., законът от 2025 г. за средната скорост и тол камерите и защо ВАС ограничи достъпа на МВР до тол данните.

От Редакция на Ureport Публикувано: 5 мин. четене
Автомагистрала „Струма“
Снимка: zonemars · CC BY-SA 3.0, източник

Денонощният автоматичен контрол по пътищата, при който нарушението се установява от камера, а не от полицай на място, стана реалност в България чрез промените в Закона за движението по пътищата от 2025 г. Те въведоха контрол на средната скорост, позволиха на общинските камери и на камерите на тол системата да установяват превишена скорост и задължиха общините да обменят данни с МВР. Година по-късно Върховният административен съд постави граница: министерствата не могат с инструкция да дадат на МВР достъп до информацията от тол камерите.

Идеята не е нова. Още през юли 2014 г. МВР обяви, че ще похарчи над 53 млн. лв. за денонощен контрол по главните пътища. Пътят от онзи план до закона от 2025 г. минава през съдебни решения, промени в закона и тол системата.

Планът от 2014 г.: 194 камери и 53 милиона

На 29 юли 2014 г. сайтът Novinite, позовавайки се на вестник „Преса“ и на обявление на МВР, съобщи разбивката на проекта (Novinite):

Позиция По плана от 2014 г.
Общо, с ДДС над 53 млн. лв.
Стационарни камери и единен център за обработка на нарушенията в София 39,5 млн. лв.
Отпечатване и изпращане на електронни фишове останалата част от сумата
Камери 194 (първоначално 174, после експертите добавят 20 опасни участъка)
Преместваеми стационарни устройства поне 28
Покритие главните пътища, по които минава 70% от автомобилния трафик

Камерите трябваше да засичат превишена скорост и да разчитат регистрационните номера, за да проверяват гражданската отговорност и годишния технически преглед. Изпълнителят трябваше да гарантира, че те засичат поне 95% от преминаващите коли по всяко време и през всеки сезон. Още тогава в същата публикация се посочваше, че техниката няма да установява всички нарушения по Закона за движението по пътищата. Към онзи момент КАТ разполагаше с 25 стационарни и 134 мобилни камери.

Четири месеца по-късно стана ясно къде е тясното място. На 30 ноември 2014 г. вътрешният министър Веселин Вучков каза, че предизвикателство номер едно е промяната на закона, за да отговаря на тълкувателно решение на Върховния административен съд и мобилните камери да издават електронни фишове законно. По думите му 148 камери стояли на склад, а само една шеста от общините имали видеонаблюдение (БТА). Средната скорост, общинските камери и тол рамките, за които става дума по-долу, са отговорът на същия въпрос десет години по-късно.

Законът от 2025 г.: средна скорост и общински камери

На 23 юли 2025 г. Народното събрание прие на второ четене разпоредбите, според които общинските камери и камерите на тол системата вече могат да установяват превишена скорост. С измененията се въвежда измерване и контрол на средната скорост по определени пътни участъци. Електронната система за събиране на пътни такси ще създава и доклади за секционен контрол. Към всеки доклад автоматично се прилагат снимки или видеозаписи, които са доказателство за превозното средство, регистрационния номер, датата, часа, посоката, установената средна скорост и мястото на техническите средства (БТА).

Общините с автоматизирани камери трябва да обменят данни автоматично с информационните системи на МВР, за да може министерството да налага наказания. Глобите от нарушения, установени с общински камери, ще се разпределят поравно между общината и Фонда за пътна безопасност към МВР.

Със същия закон униформени служители на МВР получиха право да контролират движението и от необозначени служебни автомобили при нарушения, които създават непосредствена опасност. Контролът от такива автомобили може да става и с автоматизирани технически средства. Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ трябва да внася в парламента доклад за пътната безопасност на всеки шест месеца. Седмица по-рано депутатите бяха решили максималната скорост по магистралите да остане 140 км/ч, а по скоростните пътища 120 км/ч.

Промените са обнародвани в „Държавен вестник“ на 5 август 2025 г. и влязоха в сила на 7 септември 2025 г. Законът определя „средна скорост“ като скоростта, с която превозното средство изминава определен участък за определено време, установена с автоматизирано техническо средство или система за секционен контрол. Камерите се монтират в началото и в края на отсечката (БТА).

Тол рамките като мрежа за контрол

Тол системата беше изградена, за да събира пътни такси, но законът от 2025 г. я превърна и в инструмент за контрол на скоростта. През декември 2025 г. регионалният министър Иван Иванов обяви, че приходите от тол системата за годината са надхвърлили 1 млрд. лева. Директорът на Националното тол управление проф. Олег Асенов заяви, че когато новото ръководство е поело системата, работещите рамки са били 140, по-малко от половината. Сега оперативната готовност на контрола е над 90%.

Според тол управлението вече са активирани всички функции на системата, включително контрол на средната скорост, измерване на теглото в движение и по-строг контрол върху претоварените тежкотоварни автомобили. Интеграцията със системите на НАП, Агенция „Митници“ и МВР продължава. Тя трябва да позволи проверки на движението на стоки, на скоростта, на задължителната застраховка и на техническия преглед (БНТ).

ВАС: МВР няма основание да ползва тол камерите по инструкция

На 30 март 2026 г. стана известно решение на Върховния административен съд, който обяви за нищожни текстове от инструкция на министрите на регионалното развитие, на вътрешните работи и на финансите. Именно с тази инструкция се урежда достъпът на МВР до тол камерите. Според съда законът не позволява инструкцията да урежда достъп до информационните системи за установяване на нарушения, свързани с плащането на тол и винетни такси.

Съдът посочи и процедурен пропуск: трябвало е да бъде направен анализ за съответствие с правото на ЕС и оценка на въздействието върху защитата на данните, а при нужда и предварителни консултации с надзорния орган. Става дума за информация, чийто достъп може да доведе до разкриване на лични данни. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок (БТА).

Какво предстои

Въпрос Състояние според източниците
Контрол на средната скорост В закона от 7 септември 2025 г.; функцията на тол системата е активирана
Общински камери Могат да установяват превишена скорост, данните отиват в МВР
Достъп на МВР до тол камерите Текстове от инструкцията обявени за нищожни от тричленен състав на ВАС (март 2026 г.), решението подлежи на обжалване

Дали решението от март 2026 г. е обжалвано и с какъв резултат, ще определи как МВР ще ползва данните от тол рамките. Законовото основание за доклади за средна скорост от тол системата остава в сила.

Източници

  1. Novinite: Bulgaria to Spend BGN 53 M on Traffic Monitoring Systems (29.07.2014)
  2. БТА: Interior Minister Vouchkov: Just One in Six Municipalities Has Video Surveillance (30.11.2014)
  3. БТА: Общинските камери и камерите на тол системата ще следят за превишена скорост, гласува парламентът
  4. БТА: МВР не може да има достъп до личната информация на гражданите от тол камерите, реши ВАС
  5. БНТ: Toll System Revenues Exceed BGN 1 Billion in 2025

Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@ureport.bg.