Детегледачката под око: домашните камери и законът за личните данни

Евтина Wi-Fi камера, приложение на телефона и родителят вижда от работа какво прави детето и кой е при него. Техниката е проста, правният въпрос не е: кога записването на човек, който работи в дома ви, е ваша лична работа и кога вече сте администратор на лични данни с всички задължения по европейското право. Отговорът не е еднозначен, а решаващите думи идват от една чешка къща, едно счупено стъкло и Съда на ЕС.

Делото „Ринеш“: камерата, която гледаше към улицата

Франтишек Ринеш (František Ryneš) и семейството му многократно били нападани от непознат, а прозорците на къщата им били чупени. Той монтирал камера, която снимала входа на дома, обществения път и входа на къщата отсреща. През нощта на 6 срещу 7 октомври 2007 г. прозорец отново бил счупен с прашка. Записите помогнали на полицията да установи двама заподозрени, но единият се оплакал на чешкия надзорен орган, който глобил собственика на камерата.

На 11 декември 2014 г. Съдът на ЕС отговори по дело C-212/13. Образът на заснетото лице е лични данни. Изключението за обработване „в хода на изцяло лични или домашни занимания“ трябва да се тълкува стриктно, затова видеонаблюдение, което покрива и публични места и е насочено извън личната сфера, не е лично или домашно занимание. Съдът добави, че правилата все пак позволяват да се отчете законният интерес на собственика да пази имуществото, здравето и живота на семейството си.

Какво казва днес GDPR за камерата в хола

Делото е решено по директивата за защита на данните от 1995 г. Днес същото изключение е в Общия регламент (GDPR): член 2, параграф 2, буква „в“ изважда от обхвата му обработването на данни от физическо лице „в хода на чисто лични или домашни занимания“. Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД) приема през януари 2020 г. Насоки 3/2019 за видеоустройствата, които КЗЛД публикува и на български.

Според насоките изключението трябва да се тълкува тесно. Камера в помещенията на частно лице може да попадне в него, но това зависи от няколко фактора, преценени заедно:

• дали собственикът има лични отношения със заснетия човек;
• дали мащабът и честотата на наблюдението подсказват професионална дейност;
• какво е възможното отрицателно въздействие върху заснетите хора.

Насоките цитират Съда на ЕС и по още един въпрос: изключението не важи, когато записът се публикува в интернет и става достъпен за неопределен брой хора. Клипът с детегледачката, качен във Facebook или в родителска група, вече не е „домашно занимание“.

Детегледачката е и работник

Тук домашната камера става по-сложна. ЕКЗД отбелязва, че в повечето случаи служителят не очаква работодателят да го наблюдава на работното място, а видеонаблюдение в санитарни помещения представлява „интензивна намеса“ в правата на човека. За детегледачката домът на семейството е работното ѝ място.

Ако тя работи по трудов договор, българският закон добавя конкретно задължение. С промените от 2019 г. (ДВ, бр. 17) в Закона за защита на личните данни чл. 25и изисква работодателят, в качеството си на администратор, да приеме правила и процедури, когато въвежда системи за контрол на достъпа, работното време и трудовата дисциплина. Работниците трябва да бъдат уведомени за тях, а правилата не могат да ограничават правата им по GDPR.

Българската практика се промени

Два месеца преди решението „Ринеш“ КЗЛД гледаше по-широко на „домашната“ сфера. В становище от 8 октомври 2014 г. комисията приема, че видеонаблюдение от физически лица в общите части на жилищна сграда в етажна собственост е лична или домашна дейност и законът не се прилага. Същото становище подчертава принципите на адекватност и пропорционалност и правото на информация на заснетите. След решението „Ринеш“ и GDPR такава широка преценка вече не важи автоматично: всеки случай се оценява според това накъде гледа камерата и кой попада в кадър.

Четири граници за камерата у дома

От решението и насоките следват няколко практически граници:

• Камера, която гледа само вътре в дома и се използва от семейството, има най-голям шанс да остане в домашното изключение.
• Ако обективът хваща улицата, стълбището или съседския вход, вече сте в режима на GDPR.
• Наблюдението на детегледачка е наблюдение на работник: тя трябва да знае, че има камера, и да не бъде снимана в баня или тоалетна.
• Записите не се публикуват и не се споделят извън семейството.

Последната дума при спор е на КЗЛД и на съда, а отговорът зависи от конкретната постановка на камерата, не от етикета „за лична употреба“ на кутията.