МФ иска пълна забрана на кеша в строителството, строителите възразяват

Министерството на финансите (МФ) предлага всички плащания между строителни фирми, изпълнители и подизпълнители да минават само по банков път (Сега, Paragraf.bg). Камарата на строителите в България (КСБ) поиска текстът да отпадне и го нарече „безпрецедентна регулация“, която засяга само един бранш (Mediapool). Общественото обсъждане на проекта приключва в петък, 23 октомври.

Какво точно пише в проекта

Предложението е, че плащанията между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни или монтажни дейности, доставка на строителни материали, техника или оборудване и свързаните с тях услуги могат да се правят само чрез превод или внасяне по платежна сметка (Сега). Изрично са включени частичните плащания и авансите (Paragraf.bg). Минимален праг за сумата в текста няма. Казано просто, и 100 евро, и 1 милион евро ще трябва да минат през банка или електронен портфейл.

Текстът не е в отделен закон за строителството. Той е поставен в преходните и заключителните разпоредби на промени в Закона за хазарта, като изменение на Закона за ограничаване на плащанията в брой (Mediapool, Сега).

Мотивите на министерството

МФ обяснява, че в строителството работят много подизпълнители, често малки фирми и физически лица (Сега). Според мотивите плащанията в брой затрудняват проследяването на парите и улесняват укриването на приходи, недекларирания труд и фиктивните разходи, с които се намаляват данъците (Paragraf.bg). Целта е да остане „надеждна документална следа“ и данните пред приходната администрация да могат да се сравняват с реално извършените работи и плащания. Mediapool посочва и още една цел на министерството: да се спре прането на пари чрез инвестиции в строителство и имоти (Mediapool).

Какво казват строителите

КСБ заявява, че подкрепя борбата със сивата икономика, но иска „добре обмислени, пропорционални и ефективни мерки“ (Mediapool). Основното ѝ възражение е, че забраната засяга само строителството, а в мотивите няма данни, които да доказват, че този бранш носи по-висок риск от другите. По думите на камарата текстът създава презумпция, че строителният бизнес е изцяло лишен от прозрачност, а това е „най-малкото недоказано“. КСБ смята, че така строителите се поставят в неравностойно положение спрямо останалите сектори и на практика се дискриминират.

Камарата отбелязва и обхвата: забраната засяга всякакви услуги, свързани със строителство, включително дребни рутинни работи (Mediapool).

Кого точно засяга

МФ описва целта си като преминаване на „всички плащания по търговските взаимоотношения между участниците в строителния процес“ към банков път или „други проследими електронни платежни инструменти“ (Сега). Цитираният текст говори за плащания между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители. От публикуваните досега материали не става ясно дали ще бъдат засегнати и плащанията на домакинства към майстори за ремонт. КСБ засега настоява пълната забрана да отпадне (Mediapool).

Забрана на вече забраненото?

„Сега“ обръща внимание на действащия закон. Той и сега забранява плащане в брой на суми над 5112 евро, като преди еврото прагът беше 10 000 лв., и това важи за всички сектори (Сега). Според вестника строителните услуги и материали са толкова скъпи, че сделките под този праг са малко, така че новата забрана добавя малко към вече съществуващата.

Глобите по сегашния закон са 25% от сумата за физическите лица и 50% за юридическите, а при повторно нарушение се удвояват (Сега, Paragraf.bg). „Сега“ пише, че няма публични данни колко глоби са наложени досега за плащания в брой в строителството, а МФ не е представило разчет какви допълнителни приходи очаква от мярката. Вестникът дава за пример изчезналите чували с милиони левове, платени на ръка като аванси за магистрала „Хемус“, и твърди, че властите не успяват да контролират дори най-едрите плащания по обществени поръчки.

Има и въпрос за законодателната техника. При приемането на бюджета за 2026 г. заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви цялостен преглед на Закона за хазарта, като се оплака, че в него често се правят поправки между първо и второ четене на други закони, а после последиците се оправят с години (Mediapool). Сега текст, който засяга строителството, е поставен именно в проект за промени в Закона за хазарта (Mediapool, Сега).

Какво следва

След 23 октомври предстои министерството да реши дали да запази, промени или оттегли текста, като се съобрази с постъпилите становища. Ако мярката мине без промени, всички фирми по строителната верига ще трябва да преминат изцяло към безкасови плащания, включително за малки доставки и аванси (Сега, Paragraf.bg).

Решението ще покаже и как правителството, което търси нови приходи и по-добра събираемост за бюджета за 2027 г. (Сега), ще балансира между по-строгия контрол и аргумента на бранша, че един сектор не бива да бъде третиран по-различно без данни.