Евтините лекарства, скъпите доплащания и спорът за новия закон срещу недостига

Две новини от тази седмица засягат един и същ въпрос: какви лекарства стигат до пациентите в България и на каква цена. Едната е за дела на генеричните лекарства в разходите на Здравната каса. Другата е за промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които Министерството на здравеопазването (МЗ) внесе срещу недостига в аптеките.

Какво показват числата за генериците

Генеричните лекарства са копия на оригинални продукти, чийто патент е изтекъл (Mediapool). Делът им в разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за медикаменти е паднал от 13% през 2019 г. до около 7–8% през последните години. Средното ниво за ЕС е 22–24%. Данните бяха представени на конференция за 25-годишнината на Българската генерична фармацевтична асоциация.

Картината е парадоксална. Генериците са 75% от продаваните у нас опаковки, но за тях отиват под 10% от парите на НЗОК за лекарства (Mediapool). Според асоциацията използването им спестява на касата над 200 млн. лв. годишно от 2020 г. насам, а за 2020–2025 г. спестяванията надхвърлят 1 млрд. лв.

Разходите на НЗОК за лекарства са се увеличили за десет години от около 615 млн. лв. до 2,25 млрд. лв., а в бюджета за тази година са заложени 2,5 млрд. лв., посочи проф. Григор Димитров от Българската стопанска камара, член на Надзорния съвет на касата (Mediapool).

Какво казва индустрията

Председателят на асоциацията Николай Хаджидончев смята, че делът на генериците в разходите на касата трябва „поне да се удвои“ в следващите години (Mediapool). Аргументът му е конкуренцията. Първият генеричен продукт излиза с около 30% по-ниска цена от оригинала, а всеки следващ производител натиска цената още надолу.

Проф. Димитров постави въпроса защо няма дългосрочна програма. „Кое пречи да се създаде пет-десетгодишна програма с осигурено финансиране?“, попита той (Mediapool). Изпълнителният директор на асоциацията д-р Евгени Тасовски предупреди, че растящите разходи и ниските печалби могат да накарат фирми да изтеглят лекарства от пазара.

Индустрията има и икономически аргумент. В България работят 40 фармацевтични производства с около 19 000 заети, а отрасълът дава над 3% от брутния вътрешен продукт (Mediapool).

Новият закон срещу недостига

Паралелно парламентарната здравна комисия прие на първо четене промени, внесени от МЗ (Fakti.bg, Zdrave.net). Основните предложения са следните.

• Системата за проследяване на лекарствата СЕСПА ще получава всеки ден данни за доставките, заявките, отказите за доставка и износа (Fakti.bg, Zdrave.net). Аптеките ще виждат какво има в складовете на търговците на едро.
• Недостигът ще се определя по-строго: вместо досегашния праг от 65% ще се гледа дали има 100% от количествата за едномесечно потребление, изчислено по данни за 12, а не за 6 месеца.
• При доказан недостиг здравният министър ще може по изключение да забрани износа на дадено лекарство.
• Паралелният внос от други държави от ЕС се облекчава: Изпълнителната агенция по лекарствата ще трябва да издава разрешение до 14 дни.
• В населени места без аптека лекарите и зъболекарите ще могат да получат разрешение да съхраняват и продават лекарства.

Министерството определя промените като „стъпка към по-сигурно снабдяване с лекарства“ (Zdrave.net).

Защо браншът е против част от текстовете

Производители и търговци на едро предупреждават, че законът може да забави доставките (БНР). Най-силно възразяват срещу задължението кодът на всяка отделна опаковка да се сканира и отчита в реално време по цялата верига. Деян Денев от Асоциацията на фармацевтичните производители даде пример: търговците на едро обработват по 400 хиляди опаковки на ден и с новото изискване капацитетът им щял да спадне наполовина. Те предлагат вместо това да се използват продуктовите кодове, които са еднакви за всеки вид лекарство, а индивидуален контрол да има само за критично липсващите. Възражения има и срещу срока от 24 часа за изпълнение на всяка заявка на аптека през СЕСПА.

Инициативният комитет на магистър-фармацевтите пък смята, че промените няма да решат проблема с липсите (БНР). Според проучване на комитета сред 300 аптеки около 90% от установените липси са на лекарства извън списъка на системата. Фармацевтите искат ясна дефиниция за недостиг и ограничаване на стимулите за паралелен износ, като посочват, че ниските цени у нас правят износа изгоден.

Какво следва

Промените не са окончателно приети и им предстоят следващите етапи в парламента, сред които второто четене (Fakti.bg, БНР). Браншовите организации настояват текстовете да бъдат преработени преди това, а фармацевтите искат и оценка на въздействието (БНР).

Двете теми се срещат в една точка. Ниските цени, които правят лекарствата у нас достъпни, според фармацевтите стимулират и износа им (БНР). Производителите на генерици пък предупреждават, че твърде ниските печалби изтласкват продукти от пазара (Mediapool). Как законът ще балансира тези интереси, ще проличи от окончателния текст.