Забраната за облекло, скриващо лицето: законопроектът от 2016 г. и как се прилага

През април 2016 г. националистическата коалиция Патриотичен фронт, която подкрепяше второто правителство на Бойко Борисов, внесе в парламента законопроект за забрана на облеклото, което прикрива или скрива лицето на обществени места. Законът беше приет окончателно на 30 септември 2016 г. За първите девет месеца от действието му полицията е наложила 20 глоби, всички в района на Пазарджик.

Законопроектът на Патриотичния фронт

Според Al Jazeera по-рано през април 2016 г. Патриотичният фронт предложи забрана за цялата страна с аргумента, че такова облекло не е типично за българските мюсюлмани и е риск за националната сигурност, особено след атентатите в Париж и Брюксел. Законопроектът беше внесен от Красимир Каракачанов и група депутати.

The Sofia Globe припомня мотивите на вносителите: законът трябвало да ограничи влиянието на „външни фактори, чужди държави, фондации и други организации“, които налагат облекло, нетрадиционно за българското общество. Според Патриотичния фронт бурките се свързват с прояви на радикализъм.

Първо четене през юни

На 14 юни 2016 г. парламентът прие законопроекта на първо четене със 108 гласа „за“ и 8 „против“ от общо 116 гласували, съобщи БНТ. Проектът предвиждаше глоба от 200 лв. при първо нарушение, а при всяко следващо – 1500 лв. и временно лишаване от социални помощи за три месеца. Контролът беше възложен на МВР. В преходните разпоредби бяха предвидени и промени в Наказателния кодекс: до три години затвор и глоба от 5000 лв. за склоняване на друг човек да носи такова облекло.

Окончателното приемане на 30 септември

На второ четене депутатите приеха глоба от 200 лв., а при повторно нарушение – 1500 лв., съобщи БТА. Забраната обхваща було, наметало или маска, които покриват лицето изцяло или частично. Тя не се прилага в храмовете на регистрираните вероизповедания, при носене по здравословни или професионални причини, както и при спортни, културни и образователни прояви.

Депутатите от ДПС напуснаха залата след приемането на заглавието на закона. Председателят на групата Мустафа Карадайъ заяви, че подобни закони вредят на сигурността, вместо да я засилват. Красимир Велчев от ГЕРБ посочи, че законът е свързан с националната сигурност и видеонаблюдението и не е насочен срещу забрадките или традиционното облекло на религиозните общности, като е съгласуван с Главното мюфтийство.

Според Al Jazeera България последва няколко държави от ЕС с подобни забрани, като Франция, Нидерландия и Белгия. Изданието посочва, че мюсюлманската общност в страната е около 13% от населението.

Как се прилага законът

През юни 2017 г. The Sofia Globe съобщи, че между октомври 2016 г. и май 2017 г. полицията е съставила 20 акта за нарушения на закона и всички са в района на Областната дирекция на МВР в Пазарджик. Министерството не можа да каже дали глобите са платени, защото платените суми постъпват в общия бюджет на МВР, а неплатените се предават за събиране на НАП.

Забраната важи за български и чужди граждани на обществени места като сградите на институциите, местата за отдих, култура и спорт. Тя не се отнася за частните домове.