Европейската комисия и икономиката на споделянето: насоките от 2 юни 2016 г.

На 2 юни 2016 г. Европейската комисия публикува съобщението „Европейска програма за икономика на споделянето“ (COM(2016) 356). Документът не е закон: той съдържа насоки как действащото право на ЕС се прилага към платформи като такситата през приложение и краткосрочните наеми на жилища. Комисията призова страните членки да преразгледат националното си законодателство в светлината на тези насоки.

Какво предлагаше Комисията през 2016 г.

В съобщението за медиите Комисията посочи, че разнородните национални и местни мерки създават несигурност за традиционните оператори, за новите доставчици и за потребителите. Заместник-председателят Юрки Катайнен заяви, че целта е среда, в която новите бизнес модели се развиват, а потребителите, данъчното облагане и условията на труд остават защитени. Комисарят Елжбета Бенковска предупреди, че ако вътрешният пазар се разпокъса по национални или местни граници, Европа като цяло рискува да загуби.

Самото съобщение оценява брутните приходи в ЕС от платформи и доставчици на 28 млрд. евро през 2015 г. То съдържа няколко основни насоки:

• Изискванията за разрешително трябва да се налагат само когато са строго необходими, а пълните забрани на дейност са крайна мярка. Като пример документът посочва, че забраната на краткосрочния наем на апартаменти трудно може да се обоснове, когато наемането може да се ограничи до максимален брой дни годишно.
• Платформите не бива да подлежат на разрешителен режим, когато са само посредници между потребители и доставчици на услугата. Страните членки се насърчават да разграничават хората, които предлагат услуги от време на време, от професионалните доставчици, например чрез прагове за равнището на дейност.
• Платформите могат да са освободени от отговорност за информацията, която съхраняват, но не и за услугите, които сами предлагат, като плащанията.
• Трудовото право остава национална компетентност; страните членки могат да обмислят критерии като подчинението спрямо платформата, характера на работата и възнаграждението.
• Доставчиците и платформите дължат данъци като останалите участници в икономиката.

Съобщението не споменава Uber и Airbnb по име.

Решението на Съда на ЕС за Uber от 2017 г.

На 20 декември 2017 г. Съдът на ЕС се произнесе по дело C-434/15. През 2014 г. асоциация на професионални таксиметрови шофьори от Барселона заведе иск срещу Uber Systems Spain и поиска съдът да признае дейността му за заблуждаващи практики и нелоялна конкуренция. Испанският съд поиска от Съда на ЕС да уточни как се класифицира услугата.

Съдът прие, че посредническата услуга, която свързва с приложение непрофесионални шофьори със собствени автомобили и хора, пожелаващи градско пътуване, е неразривно свързана с транспортна услуга. Той отчете, че Uber оказва решаващо влияние върху условията, при които шофьорите предоставят услугата. Затова услугата е „услуга в областта на транспорта“, изключена от обхвата на директивите за услугите на вътрешния пазар и за електронната търговия. Според Съда, при сегашното състояние на правото на ЕС, страните членки сами уреждат условията за предоставянето ѝ.

Регламентът за краткосрочните наеми

Регламент (ЕС) 2024/1028 е от 11 април 2024 г. и се прилага от 20 май 2026 г. Той урежда събирането и споделянето на данни за краткосрочни наеми на жилища, предлагани през онлайн платформи.

Регистрационните процедури на страните членки трябва да са достъпни онлайн, безплатни, където е възможно, или на разумна цена, и да издават регистрационен номер автоматично и незабавно. Платформите трябва да карат домакините да декларират дали в района има регистрация и, ако има, да са посочили номера, преди да позволят предлагането на жилището. Те са длъжни и да правят разумни усилия за случайни проверки. В райони, където държавата е въвела такова изискване, платформите предават всеки месец данни за дейността на всеки обект на единната цифрова входна точка на съответната държава. Малките и микроплатформите, които не са достигнали средно 4250 обяви месечно, предават данните тримесечно.

Регламентът не засяга националните, регионалните и местните правила, които определят достъпа до предоставянето на тези услуги, както и правилата за градоустройство и жилищно настаняване.

Директивата за платформената работа

Директива (ЕС) 2024/2831 е от 23 октомври 2024 г. и урежда работата, организирана чрез цифрови платформи. Една от основните ѝ разпоредби е оборимата правна презумпция за трудово правоотношение: когато са установени факти, сочещи упражняване на ръководство и контрол, отношенията между платформата и работещия се смятат за трудови. Ако платформата оспорва това, тя трябва да докаже, че такива отношения няма. Презумпцията не важи в производства по данъчни, наказателни и осигурителни въпроси, но страните членки могат да я прилагат и там по националното си право. Определението за цифрова платформа за труд не обхваща доставчици, чиято основна цел е да експлоатират или споделят активи.

Директивата изисква и решенията за ограничаване, спиране или прекратяване на профил да се взимат от човек, а работещият има право на обяснение за решения, взети с автоматизирани системи. Страните членки трябва да въведат разпоредбите ѝ до 2 декември 2026 г. Презумпцията ще се прилага само за периода след тази дата, включително за договорни отношения, които вече текат.