Летище София мина 8 милиона пътници: какво промени концесията

През 2025 година летище София за първи път премина границата от осем милиона обслужени пътници, показват данните за най-голямата международна аерогара в България. Разположено на около десет километра източно от центъра на столицата, летището служи като основна база за редица български авиокомпании като Bulgaria Air, BH Air, European Air Charter и GullivAir. Същевременно обектите там се използват и от нискотарифните гиганти Ryanair и Wizz Air, както и за нуждите на авиобаза Враждебна към Военновъздушните сили на страната. Този мащабен пътникопоток поставя нови изисквания към управлението и инфраструктурата, чието развитие е пряко обвързано с дългогодишната концесия на летищния комплекс.

Историческите корени на днешната аерогара датират от царско време, когато през септември 1937 година цар Борис III подписва декрет за отделяне на земя край село Враждебна за изграждане на летище. Строителството на съоръжението започва малко по-късно на разстояние от единадесет километра от центъра на града. Първата пътническа чакалня отваря врати през 1939 година, а две години по-късно вече е налице напълно изградено летищно поле с асфалтирана писта. Първите редовни международни връзки свързват София с Белград още през лятото на 1938 година чрез самолети на югославската авиокомпания Aeroput, които летят три пъти седмично.

През годините на Втората световна война инфраструктурата се използва предимно за военни цели, преди през 1947 година да стартират редовни пощенски, товарни и пътнически операции от сградите в северната част на комплекса. Южният пътнически терминал, който днес познаваме като Терминал 1, е завършен в края на войната по проект на архитект Иван Марангозов в стила на тогавашните модерни европейски железопътни гари. Съоръжението отваря със закъснение през 1947 година и първоначално включва правителствено крило на запад, зона за международни полети в центъра и зона за вътрешни линии на изток. По време на своето развитие през следващите десетилетия тази сграда преминава през множество частични ремонти и разширения, за да поеме нарастващия поток от граждани.

Пътническият трафик през годините претърпява сериозни колебания, следвайки както икономическите промени в страната, така и глобални събития като петролната криза от 1979 година. В края на 70-те години на миналия век капацитетът вече достига около три милиона пътници годишно, като една трета от тях се пада на вътрешните дестинации. След икономическите сътресения и резкия спад през 90-те години, вътрешните полети на практика заммират, докато чуждестранният трафик започва ново стабилно възходящо движение в края на десетилетието. През 2000 година Терминал 1 претърпява мащабно обновление, при което международните пристигащи са преместени в източното крило, за да отговорят на променящите се световни изисквания за обработка на пътници.

Днешното управление на летището се осъществява в съвсем различен икономически контекст спрямо ранните години на държавно стопанисване, като концесията променя облика и инвестиционните възможности на аерогарата. Постигнатият рекорд от над осем милиона преминали пътници през 2025 година отразява мащаба на съвременните операции и нарастващата роля на София като регионален транспортен хъб. За пътниците в България това означава по-голямо разнообразие от дестинации и авиокомпании, но и необходимост от постоянни подобрения в наземното обслужване и капацитета на терминалите. Развитието на летището продължава да бъде ключов индикатор за икономическата активност и свързаността на страната с останалия свят.