България и дигитализацията на индустрията: пакетът на ЕК от 2016 г. и данните до 2025 г.

На 19 април 2016 г. Европейската комисия представи пакет от мерки за дигитализиране на европейската индустрия. Той беше част от стратегията за единен цифров пазар. Данните на НСИ и Евростат за България показват научноизследователска интензивност под средната за ЕС, но растящ дял на предприятията, които използват изкуствен интелект.

Какво предложи Брюксел през 2016 г.

В съобщението за пресата на Комисията се казва, че европейската индустрия във всички сектори трябва да използва пълноценно цифровите възможности, за да остане конкурентна. Според него традиционни отрасли като строителството, агрохраните, текстилната промишленост и стоманодобива, както и малките и средните предприятия изостават в цифровата трансформация. По цитирани в документа проучвания цифровизацията на продукти и услуги ще донесе на индустрията над 110 млрд. евро допълнителни приходи годишно през следващите пет години.

Комисията обеща:

• да координира национални и регионални инициативи за дигитализиране на индустрията;
• да инвестира 500 млн. евро в европейска мрежа от центрове за цифрови иновации;
• да организира мащабни пилотни проекти за интернет на нещата и модерното производство;
• да предложи законодателство за свободния поток на данни;
• да представи европейска програма за умения.

Целта, според документа, е да се мобилизират над 50 млрд. евро публични и частни инвестиции. Комисията предложи и ускоряване на стандартите в пет приоритетни области, сред които мрежите 5G и киберсигурността. Заедно с пакета беше обявена и инициативата „Европейски облак“ за научни данни.

Вицепрезидентът на Комисията Андрус Ансип каза, че индустриалната революция на нашето време е цифрова.

Научните разходи в България през 2015 – 2016 г.

По данни на НСИ разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2015 г. са 847,2 млн. лв., с 27,4% повече от предходната година. През 2016 г. те са 734,0 млн. лв., или с 13,7% по-малко. Евростат отчита за България интензивност на НИРД 0,95% от БВП през 2015 г. и 0,77% през 2016 г. За ЕС показателят е 2,10% и в двете години.

Къде е България по данни до 2025 г.

През 2024 г. разходите за НИРД в България достигат 1574,1 млн. лв., с 7,3% повече спрямо 2023 г., а интензивността е 0,77% от БВП, пише НСИ. Предприятията са най-големият сектор с 65,1% от общите разходи. Най-голям дял от финансирането – 40,3% – идва от чуждестранни източници. Средното ниво за ЕС през 2024 г. е 2,26% от БВП според Евростат.

Данните на Евростат за предприятията с 10 и повече заети показват различен тренд при изкуствения интелект. Делът на предприятията, които използват поне една технология с изкуствен интелект, в България расте от 3,29% през 2021 г. на 3,62% през 2023 г., 6,47% през 2024 г. и 8,55% през 2025 г. За ЕС показателят е съответно 7,65%, 8,06%, 13,48% и 19,95%.

Показателят за дигитални умения също остава под средното за съюза. Делът на лицата с основни или над основните общи дигитални умения в България е 31,18% през 2021 г., 35,52% през 2023 г. и 38,26% през 2025 г., а в ЕС – 53,92%, 55,56% и 60,4%.

Тези показатели не измерват пряко „индустрия 4.0“. Те описват част от условията, които Комисията свързваше с дигитализацията през 2016 г.: научни разходи, нови технологии и умения.