Часовете по физическо възпитание и масовият спорт: от спора през 2015 г. до спортния час

През 2015 г. в България се спореше колко време за спорт трябва да има в училище. Темата беше част от по-широкия разговор за масовия спорт и за това защо децата се движат все по-малко. При подготовката на новите учебни планове през есента на 2015 г. часовете по физическо възпитание първо бяха предвидени за съкращаване, но в крайна сметка бяха запазени. От учебната 2016/2017 г. в училищата има и отделен учебен час за спортни дейности.

Спорът за часовете през 2015 г.

На 11 ноември 2015 г. БНТ съобщи, че часовете по физическо възпитание няма да бъдат намалявани. Решението беше взето след среща между министъра на младежта и спорта Красен Кралев и министъра на образованието Тодор Танев. Ден по-рано беше обявено, че времето за спорт в училище ще бъде сериозно орязано.

Новите учебни планове бяха част от реформата, при която основното образование завършва след седми клас. В тях беше предвидено увеличение на часовете по основните предмети: по математика с 90 часа за целия курс на обучение, а по български език с 36. Танев обеща да направи всичко възможно, за да има повече спорт, и посочи като проблем наднорменото тегло при децата. Учители по физическо възпитание поискаха увеличение на часовете. Един от тях се позова на европейска резолюция, която препоръчва най-малко три часа физическо възпитание седмично.

Какво представлява часът за спортни дейности

Законът за предучилищното и училищното образование предвижда в чл. 92, ал. 1 учебен час за спортни дейности. На 15 август 2016 г. министърът на образованието утвърди със заповед № РД09-1111 видовете спорт и продължителността на обучението в този час. Заповедта е издадена по предложение на министъра на младежта и спорта и се прилага от учебната 2016/2017 г.

За учениците от I до IV клас часът е един седмично и включва спортове като лека атлетика, плуване, минифутбол, миниволейбол, гимнастика, борба и шахмат. За V–VII клас и за VIII–XII клас часът е един седмично или в блок от два учебни часа. Изборът е по-широк, включително баскетбол, волейбол, футбол, хандбал, ски и бадминтон, а в гимназията и таекуондо. По изключение училището може да добави и други спортове след становище на регионалното управление на образованието и решение на педагогическия съвет. Темите и часовете се разпределят от учителя по физическо възпитание или треньора и се утвърждават от директора.

Колко спортуват европейците

Данните на Евробарометър показват, че масовият спорт остава проблем в целия ЕС. В проучването от септември 2022 г. 38% от европейците казват, че спортуват поне веднъж седмично, а до 45% изобщо не спортуват. Най-активни са младите на 15–24 години: 54% от тях спортуват сравнително редовно. Делът спада до 21% сред хората на 55 и повече години.

Новото проучване, публикувано през септември 2026 г., показва подобрение. Според Euronews 39% от анкетираните никога не спортуват, при 45% през 2022 г. Почти три четвърти от младите на 15–24 години спортуват поне няколко пъти седмично, докато сред хората на 75 и повече години делът е 25%. Най-голямата пречка за европейците е липсата на време, посочена от 37%.

Образованието, доходите и спортът

По данни на Евробарометър от 2026 г. хората с по-кратко образование и тези, които трудно плащат сметките си, спортуват значително по-рядко. Според Euronews 59% от хората, учили поне до 20-годишна възраст, спортуват няколко пъти седмично, при 23% сред напусналите училище на 15 или по-рано. Хората, които най-трудно плащат сметките си, два пъти по-често казват, че никога не спортуват: 54% срещу 26% сред тези, които рядко или никога нямат финансови затруднения.