Евростипендиите за „приоритетни“ специалности през 2016 г. и протестът на студентите медици

На 16 май 2016 г. студенти по медицина и други специалности протестираха пред Министерството на образованието и науката в София. Поводът беше решението европейските стипендии за отличен успех да се дават само на студенти от 32 „приоритетни“ професионални направления. Медицината не беше сред тях. Вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева се срещна със студентите, но запази разпределението.

Кои специалности станаха „приоритетни“

Стипендиите се финансираха по проекта „Студентски стипендии“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014–2020 г. През предходния програмен период подобни стипендии се плащаха по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. На 4 юни 2015 г. ръководителят на проекта в МОН съобщи пред БТА, че по новата програма за учебните 2015/2016 и 2016/2017 г. са предвидени 26 млн. лв., а стипендиите ще са за приоритетни за икономиката области и за специалности с недостиг на кадри.

Списъкът включваше 32 направления. Сред тях бяха педагогиката, физиката, химията, растениевъдството, животновъдството и ветеринарната медицина, но не и хуманната медицина. Стипендията за успех беше 120 лв. месечно в продължение на 5 месеца. Стипендията за специални постижения от 200 лв. оставаше достъпна за всички, а за студентите медици тя беше единствената възможност.

Протестът и срещата с Кунева

Протестът беше организиран от студенти по медицина, а към тях се присъединиха и други. Пред министерството излязоха студенти по медицина, фармация, дентална медицина и право, подкрепени от Националното представителство на студентските съвети. Според bTV шествия имаше в София и в още четири града. Студенти от Медицинския факултет на Тракийския университет излязоха пред областната управа в Стара Загора с плакати „Неприоритетни“, съобщи БНР.

Националното представителство на студентските съвети заяви, че не е съгласно студентите да бъдат делени на приоритетни и неприоритетни. Неговият председател Яна Вангелова посочи пред БНР, че европейските средства трябва да допълват държавната политика, а не да я заместват. Държавните стипендии тогава бяха между 50 и 110 лв. месечно и не бяха актуализирани от 2004 г., отбеляза bTV.

От МОН признаха, че по-точният термин е „проблемни професионални направления“. Целта, според министерството, беше да се насърчи обучението в специалности с недостиг на кадри и да се засили връзката между висшето образование и пазара на труда. След час и половина разговор Кунева и студентите се договориха да бъде създадена работна група за промяна на Постановление № 90 за студентските стипендии и за увеличаване на бюджета за стипендии от държавата. Студентите запазиха протестната си готовност.

Какво последва

На 28 ноември 2016 г. започна новото кандидатстване за евростипендии. Според информацията на проекта, цитирана от БНР, той беше за 20 месеца с бюджет 26 млн. лв. Предвидени бяха 151 500 стипендии по 120 лв. месечно за отличен успех в приоритетни за икономиката специалности.

Учителите десет години по-късно

Педагогиката беше сред направленията, които държавата искаше да насърчи. Докладът на Европейската комисия „Мониторинг на образованието и обучението“ за 2025 г. показва, че проблемът с кадрите остава. През 2023 г. 31,4% от учителите в училищата в България са на 55 или повече години при средно 25,1% за ЕС.

Според доклада България е предприела мерки срещу недостига: значително увеличение на учителските заплати, стипендии и премахване на таксите за специалностите, които подготвят учители. Въпреки това недостиг има, най-вече на учители в началните класове и по природни науки и математика. Наемането и задържането на учители е особено трудно в селските райони и в училищата в неравностойно положение.