Пит-стопът през 1950 г. и днес: от 67 секунди до 1,80 секунди

През пролетта на 2014 г. из мрежата се разпространи кратко видео, което поставя един до друг два пит-стопа. Първият е от 1950 г.: механици с чукове, бидон с гориво и пилот, на когото подават чаша вода. Вторият е от Голямата награда на Австралия през 2013 г.: екип на Ferrari, който сменя гумите, преди зрителят да е разбрал какво се случва. Разликата е толкова голяма, че клипът обиколи и спортните, и бизнес сайтовете.

Какво показва кадърът от 1950 г.

Старите кадри са от „Индианаполис 500“ на 30 май 1950 г. Състезанието звучи американско, но тогава то е и третият от седемте кръга на първия световен шампионат на Формула 1. Състезанието през 1950 г. е спряно след 138 от предвидените 200 обиколки заради дъжд и е спечелено от Джони Парсънс.

В бокса на видеото спира автомобил „Дийдт-Офенхаузер“. Екипът от четирима души сменя само двете гуми откъм едната страна, налива гориво и забива гайките с чук. Цялата процедура трае около 67 секунди.

Какво показва кадърът от 2013 г.

На „Албърт парк“ в Мелбърн механиците на Ferrari сменят и четирите гуми. Автомобилът стои на място около 3 секунди. Гориво не се налива: от 2010 г. зареждането по време на състезание във Формула 1 е забранено, така че пит-стопът е само смяна на гуми и при нужда – на предно крило.

Инженерът и консултант Мишел Бодан използва същото видео, за да покаже нещо отвъд спорта. По неговите сметки през 2013 г. в смяната участват 17 души, а с подготовката и прибирането на инструментите цялата операция отнема около 44 секунди. Колата е спряна 22 пъти по-кратко, но вложеният човешки труд е по-голям. Номерът е в подготовката: всичко е на мястото си, преди колата да влезе в бокса, а инструментите се закачат и освобождават с едно движение.

Как се стига до под 2 секунди

Пит-стопът в този вид е резултат от правилата. Зареждането с гориво във Формула 1 е разрешено до 1983 г., забранено е от 1984 до 1993 г., връща се през 1994 г. и е забранено окончателно от сезон 2010. Докато горивото се налива, спирането трае между 6 и 12 секунди и решаващо е колко литра влизат в резервоара. Без гориво решаващи стават хората: в смяната днес участват до двайсетина механици.

Guinness World Records следи рекорда от 2013 г. Тогава той е 1,92 секунди, постигнат от Red Bull с Марк Уебър в Малайзия. Williams изравнява времето в Баку през 2016 г. През 2019 г. Red Bull подобрява рекорда три пъти за един сезон и стига до 1,82 секунди при смяната на гумите на Макс Верстапен. На 8 октомври 2023 г. в Катар екипът на McLaren сменя гумите на Ландо Норис за 1,80 секунди – това е рекордът и днес.

Отвъд спорта

Сравнението от 1950 и 2013 г. не говори само за по-бързи механици. То показва как правилата, техниката и организацията на труда превръщат една минута в няколко секунди. Затова Бодан го дава като пример за метода SMED – бързото пренастройване на машини във фабриките.