България през декември 2016 г.: кабинет в оставка, приет бюджет и последен опит за правителство

В средата на декември 2016 г. България имаше правителство в оставка, вече приет бюджет за следващата година и парламент, който правеше последен опит да излъчи нов кабинет. Третият проучвателен мандат беше в ръцете на Реформаторския блок, а на 19 декември ГЕРБ, блокът и Патриотичният фронт преговаряха за общо управление. На следващия ден преговорите се провалиха и пътят към предсрочни избори се отвори окончателно.

Бюджетът беше приет преди кризата да се реши

Оставката на кабинета „Борисов 2“ дойде, след като проектобюджетът за 2017 г. вече беше внесен в парламента. Част от опозицията искаше той да бъде оттеглен, но на 1 декември депутатите го приеха на второ четене без особен дебат, отбелязва The Sofia Globe. Ден по-рано бяха гласувани бюджетите на здравната каса и на държавното обществено осигуряване.

Бюджетът предвиждаше приходи по консолидираната фискална програма от 35,4 млрд. лв. и разходи от 36,8 млрд. лв. Целта за дефицита беше 1,4% от БВП, или 1,3 млрд. лв., а прогнозата за растеж – 2,5%. Минималната работна заплата трябваше да стане 460 лв. от 1 януари 2017 г., а таванът на дълга беше намален на 23,9 млрд. лв.

Мандатът на Реформаторския блок

Реформаторският блок прие третия мандат на 13 декември след решение на изпълнителния си съвет. Само два дни по-рано парламентарната група беше заключила, че ще го върне веднага. При приемането Румен Христов от СДС заяви, че блокът ще търси стабилно мнозинство заради положението в света, атентатите в Турция и трагедията в Хитрино от 10 декември. Още на 7 декември зам.-председателят на групата Борислав Великов предупреди, че ако ГЕРБ откаже подкрепа, мандатът ще бъде върнат незабавно.

Преговорите на 19 и 20 декември

На 19 декември делегациите на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт заседаваха в парламента. Цветан Цветанов, който водеше групата на ГЕРБ, заяви, че има ясно парламентарно мнозинство, но позициите по политиките тепърва трябва да се изчистят. Премиерът трябваше да бъде посочен от Реформаторския блок с консенсус. За патриотите ключови бяха по-високите минимални пенсии и по-твърдата линия срещу нелегалната миграция. За Меглена Кунева приоритет беше антикорупционният ѝ законопроект.

Блокът не беше единен. В същия ден ДСБ изключи от редиците си министъра Петър Москов, който беше останал в кабинета, а още на 18 декември партията беше обявила, че ще напусне парламентарната група на блока, ако той състави правителство. Финансовият министър Владислав Горанов каза, че и в ГЕРБ има разделение дали този парламент трябва да продължи. Самото Народно събрание беше гласувало ваканция от 23 декември.

На 20 декември, след повече от два часа разговори, Цветанов обяви, че преговорите са се провалили заради различия, по които не е постигнат консенсус. На 21 декември Реформаторският блок върна мандата на президента, съобщи БНТ.

Реакциите на решението на Плевнелиев

Същия ден президентът Росен Плевнелиев обяви, че няма да назначава служебен кабинет и оставя това на наследника си Румен Радев. Реакциите на партиите се разделиха, пише The Sofia Globe. Цвета Караянчева от ГЕРБ определи решението като изключително отговорно, а лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ – като нормално и държавническо поведение. Валери Жаблянов от БСП заяви, че то задълбочава кризата. Бившият президент Георги Първанов, лидер на АБВ, смяташе, че Плевнелиев грубо нарушава Конституцията.

Така кабинетът „Борисов 2“ остана да изпълнява функциите си до края на януари 2017 г., когато новият президент назначи служебно правителство и насрочи избори за 26 март.