Патриотите и третият мандат през ноември 2016 г.: заявката, ГЕРБ и партийните субсидии

В последната седмица на ноември 2016 г. националистическият Патриотичен фронт заяви, че иска да опита да състави правителство в рамките на 43-тото Народно събрание. Идеята разчиташе на подкрепата на ГЕРБ в парламента без премиерско участие на Бойко Борисов. На 29 ноември Борисов намекна, че е съгласен, но на следващия ден парламентарната група на ГЕРБ отказа. Третият мандат отиде при Реформаторския блок. Междувременно парламентът запази размера на партийната субсидия въпреки резултата от референдума.

Заявката на Патриотичния фронт

На консултациите при президента Росен Плевнелиев, приключили на 24 ноември, Патриотичният фронт беше единствената група, която заяви желание да опита. С 17 от общо 240 депутати той беше едва петата по големина група, пише The Sofia Globe. Президентът можеше свободно да избере на кого да даде третия мандат. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров призова лидерите на фронта да седнат на масата и да търсят споразумение.

На 30 ноември съпредседателят на фронта Валери Симеонов каза, че се водят разговори с Реформаторския блок и други групи, но не с ДПС и ДОСТ. Той заяви, че ще търси подкрепа от ГЕРБ и БСП за национално отговорно правителство от професионалисти, а не от партии. Преговорите се водеха под името „Обединени патриоти“ – коалицията, с която националистите се явиха на президентските избори. Според източници на The Sofia Globe Борисов е имал неформални срещи с лидерите на националистите.

Аритметиката в парламента

Фронтът и „Атака“ заедно имаха 28 депутати. За избор на правителство са нужни гласовете на 121 народни представители. Затова всеки опит зависеше от 84-мата депутати на ГЕРБ, както и от по-малки групи като Българския демократичен център (14 депутати) и част от разделения Реформаторски блок (22 депутати).

Обратът в ГЕРБ

След заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на 29 ноември Борисов каза, че отговорността за правителство вече е на Патриотичния фронт и Реформаторския блок. По думите му, предадени от The Sofia Globe, отговорността вече не била на ГЕРБ. Новоизбраният президент Румен Радев отказа да участва в заседанието.

На 30 ноември обаче групата на ГЕРБ реши да не подкрепя никакъв опит за правителство в този парламент. Председателят ѝ Цветан Цветанов определи решението като последно и окончателно и каза, че най-правилното е отиване на предсрочни избори. Според медийни съобщения от същия ден Плевнелиев предпочитал да даде третия мандат на Реформаторския блок, а не на фронта. Така и стана на 13 декември. В последвалите тристранни разговори основна пречка, по информация на медиите, било искането на патриотите минималната пенсия да стане 200 лв. Според финансовия министър Владислав Горанов това би струвало 1,3 млрд. лв. Мандатът беше върнат на 21 декември.

Субсидията за партиите

На референдума на 6 ноември 2016 г. 2 516 791 гласоподаватели, или 72,16%, подкрепиха годишната държавна субсидия за партиите да бъде един лев на получен глас, показват данните на ЦИК. Референдумът не стана задължителен, защото участието остана малко под изискуемия праг. На 1 декември депутатите приеха бюджета за 2017 г. и запазиха субсидията от 11 лв. на глас годишно.

Какво постигнаха патриотите после

На предсрочните избори на 26 март 2017 г. „Обединени патриоти“ получиха 9,07% и около 27 места. В коалиционния кабинет с ГЕРБ, представен на 4 май 2017 г., те получиха двама вицепремиери и трима министри.