Мандатите след оставката на Борисов: процедурата от ноември 2016 до март 2017 г.

На 16 ноември 2016 г. Народното събрание прие оставката на правителството на Бойко Борисов с 218 гласа „за“, без „против“ и с двама въздържали се. Оставката дойде след загубата на кандидата на ГЕРБ на президентските избори. От следващия ден президентът Росен Плевнелиев започна процедурата по чл. 99 от Конституцията. Тя продължи до края на декември, а служебният кабинет и предсрочните избори бяха решени от новия президент Румен Радев.

Какво предвижда Конституцията

Според чл. 99 президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата група, да състави правителство. Ако в 7-дневен срок това не стане, мандатът отива при втората по численост група, а след това при „някоя следваща парламентарна група“ по избор на държавния глава. Ако и третият опит е неуспешен, президентът назначава служебно правителство.

През 2016 г. имаше усложнение: президентът не може да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си. Затова, пише The Sofia Globe, указът за предсрочни избори можеше да издаде само Радев след встъпването си в длъжност на 22 януари 2017 г.

Консултациите и Съветът по сигурност

На 17 ноември Плевнелиев прие първо ръководството на ГЕРБ. Той заяви, че иска партиите да отговорят на три въпроса: възможно ли е друго правителство в този парламент, ако не – кога да са изборите, и какво още да свърши Народното събрание. Борисов отговори, че не вижда възможност ГЕРБ да приеме мандат.

След като се срещна с осемте парламентарни групи, на 29 ноември президентът свика Консултативния съвет за национална сигурност с тема „Актуалната политическа обстановка в страната и набелязване на мерки за излизане от политическата криза“, сочи сайтът на президентската институция.

Трите мандата

На 2 декември Борисов върна първия мандат минути след като го получи. На 7 декември БСП върна втория и лидерът ѝ Корнелия Нинова призова президента да ускори процедурата, съобщи БНТ. Третият мандат трябваше да бъде връчен на Реформаторския блок на 12 декември, но церемонията беше отложена за 13 декември заради деня на национален траур след взрива в Хитрино. Блокът прие мандата и води преговори, но на 21 декември го върна.

Решението на Плевнелиев и отговорът на Радев

Часове след връщането на третия мандат Плевнелиев обяви в обръщение, че няма да назначава служебен кабинет. Според него нямало смисъл от правителство, което ще управлява само до 22 януари и няма да подготви изборите. Той не искал страната да смени три или четири правителства за пет месеца. Президентът добави, че ще назначи служебен кабинет веднага, ако Радев му предложи имена.

Радев отказа. Той заяви, че Конституцията задължава действащия президент да назначи служебно правителство след неуспешните мандати. По думите му държавният глава може да делегира правомощия само на вицепрезидента. Така кабинетът „Борисов 2“ остана да изпълнява функциите си.

От указа на Радев до изборите

На 24 януари 2017 г., два дни след встъпването си в длъжност, Радев подписа указ, с който насрочи предсрочни парламентарни избори за 26 март 2017 г. и разпусна парламента от 27 януари. Служебен министър-председател стана бившият председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. Служебният кабинет пое управлението на 27 януари. Тогава приключи и управлението на Борисов, започнало през ноември 2014 г.