Три гласа на една държава: България след атентатите в Париж през ноември 2015 г.

Седмицата след атентатите в Париж от 13 ноември 2015 г. показа нещо необичайно за страна от НАТО и ЕС. Президентът, премиерът и министърът на отбраната говореха по една и съща тема в три различни посоки. Никоя от тези позиции не беше гласувана в парламента.

Президентът: Русия води хибридна война

В интервю за британския "Индипендънт" президентът Росен Плевнелиев заяви, че Русия води хибридна война, за да дестабилизира Югоизточна Европа и България. Той посочи Москва и за кибератаките срещу български институции в деня на местните избори и референдума на 25 октомври. Каза още, че руските военни самолети засилват присъствието си в Черно море и навлизат в зоната за сигурност, като имало и нарушения на българското въздушно пространство.

Реакциите у нас дойдоха бързо. На 17 ноември АБВ поиска незабавната оставка на президента, а заместник-председателят на партията Румен Петков го нарече "абсолютно неадекватен". Лидерът на БСП Михаил Миков заяви готовност за разговори с другите групи за импийчмънт. Премиерът Бойко Борисов публично смъмри държавния глава и каза, че трябва да внимава повече с изказванията си. Така съобщи БТА.

На 18 ноември отговори и Москва. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че в интервюто "абсолютно липсват аргументи". Тя отрече руски самолети да са нарушавали българското въздушно пространство и посъветва София да си намери по-добри съветници (Novinite).

Премиерът: "страна, която не воюва"

На 19 ноември Борисов заяви, че България няма да участва във военни операции срещу "Ислямска държава" и ще настоява за дипломатическо решение. Определи България като държава, която не воюва. Каза, че когато пращаш самолети и ракети, не можеш да очакваш мир от другата страна. Призова ЕС и НАТО да преразгледат поведението си и да проверят дали външната им политика е донесла очакваните резултати (The Sofia Globe).

Поводът беше член 42.7 от Договора за ЕС. Франция го задейства за първи път след атентатите. Членът задължава държавите да помогнат на страна, нападната на своя територия, "с всички средства, с които разполагат". Борисов уточни, че България не е получавала молба.

Министърът на отбраната: на теория и сухопътна операция

В същия ден министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че на теория България може да участва и в сухопътна операция. Той уточни, че разговори за това не са водени, а Франция не е поискала конкретна помощ. Ако такава молба дойде, страната щяла да отговори според възможностите си, например с логистика и обмен на информация. Външният министър Даниел Митов изключи военно участие и също говори за логистична и информационна подкрепа.

Така за един ден се чуха три тона: "не воюваме", "на теория можем" и "само логистика". Никое от трите не беше решение на Народното събрание, а само то може да прати войски извън страната.

Какво последва

Към 19 ноември молба от Франция за конкретна помощ нямаше, а премиерът и външният министър изключваха военно участие. Плевнелиев не потърси нов мандат. На 20 май 2016 г. той обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат, като посочи лични причини (The Sofia Globe). Тогава каза, че ще довърши мандата си и няма да създава партия, нито да влиза в съществуваща.

Седмицата от ноември 2015 г. показа как работеше българската външна политика в онези години. Всеки от тримата говореше пред своята публика, а общата позиция се търсеше след това.