Омбудсманът и екипът на Слави внесоха мажоритарен Изборен кодекс след референдума

Две седмици след референдума от 6 ноември 2016 г. омбудсманът Мая Манолова обяви, че внася в парламента промени в Изборния кодекс. Законопроектът беше подготвен с представители на инициативния комитет на референдума. Сред тях бяха сценаристите от "Шоуто на Слави" Тошко Йорданов и Иво Сиромахов, както и експерти по избори. Идеята беше да се превърне в закон първият въпрос от допитването: мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура.

Какво предвиждаше проектът

Предложението беше страната да бъде разделена на 231 едномандатни района с равен брой избиратели. Още 9 района щяха да бъдат за българите в чужбина, общо 240, колкото са депутатите. Кандидат печели на първия тур, ако събере абсолютно мнозинство. Ако никой не успее, следва балотаж. Вносителите разчитаха, че силната подкрепа на референдума ще накара депутатите да приемат текста, макар резултатът формално да не ги задължаваше.

Защо референдумът не беше задължителен

За да бъде задължително, допитването трябваше да събере поне толкова гласували, колкото на парламентарните избори през 2014 г., тоест 3 500 585 души. Гласуваха около 3,49 милиона. Сред подадените бюлетини над 83 000 бяха недействителни (Novinite). ЦИК обяви, че до прага не достигат 12 027 гласа. На трите въпроса огромно мнозинство от гласувалите отговори с "да". Те бяха за мажоритарна система, задължително гласуване и субсидия от 1 лев на глас вместо 11 лева. Понеже "за" гласуваха над 20% от избирателите, въпросите трябваше да бъдат обсъдени в Народното събрание.

Какво стана с проекта

Мажоритарният Изборен кодекс не беше приет в 43-тото Народно събрание. Парламентът беше разпуснат на 27 януари 2017 г., след оставката на правителството на Борисов. Междувременно екипът на Трифонов обжалва решението на ЦИК в съда. Според БТА именно заради делото отиващият си парламент не можа да се произнесе по резултата.

На 30 януари 2017 г. Трифонов постави ултиматум на следващия парламент. Новото Народно събрание трябваше да приеме трите предложения до две седмици след като се събере, иначе той щеше да протестира пред сградата му. Съдът добави 492 гласа след частично преброяване в 44 секции, но това не промени резултата. На 30 май 2017 г. петчленен състав на Върховния административен съд реши окончателно, че референдумът не е задължителен (The Sofia Globe).

Мажоритарният вот в новия парламент

След изборите от март 2017 г. ГЕРБ внесе свой законопроект за мажоритарна система. Председателят на групата Цветан Цветанов го представи като изпълнение на обещание от края на предишния парламент (The Sofia Globe). Проектът предвиждаше 240 едномандатни района, чиито граници да определя президентът по единна норма на представителство.

На 15 юни 2017 г. парламентът го отхвърли на първо четене. "За" гласуваха 98 депутати: 87 от ГЕРБ, 10 от "Воля" и един независим. "Против" бяха 121: 72 от БСП, 26 от "Обединени патриоти" и 23 от ДПС (Manager.bg). ДПС беше подкрепило текста в комисия, но в пленарна зала гласува против (БНТ).

Така подкрепата на 2,5 милиона гласували за мажоритарна система не стана закон нито в стария, нито в новия парламент. Изборите в България и днес се провеждат по пропорционалната система.