Войната на пазара на горива през 2016 г.: КЗК, „Лукойл“ и евтините бензиностанции

В началото на 2016 г. цените на горивата се превърнаха в една от най-спорните икономически теми в България. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че започва дело за картел срещу седем вериги бензиностанции. Паралелно бизнесменът Веселин Марешки продаваше горива значително по-евтино в своите обекти и влезе в публичен спор с „Лукойл“.

Какво установи КЗК

На 25 февруари 2016 г. КЗК съобщи резултатите от секторен анализ на пазара на горива за периода от 1 януари 2012 г. до 30 юни 2015 г. Според комисията има идентичност в ценовата политика на „Шел България“, „Ромпетрол България“, „Еко България“, „ОМВ България“, „Петрол“, „НИС Петрол“ и „Лукойл България“. Регулаторът посочи, че компаниите дълго задържат цените на дребно на високи нива и не реагират адекватно на поевтиняването на едро.

КЗК образува производство за картел срещу седемте дружества и отделно производство за злоупотреба с господстващо положение срещу „Лукойл Нефтохим Бургас“. Комисията отбеляза, че в изследвания период рафинерията е продавала горивата за местния пазар по-скъпо, отколкото за износ при равни други условия. Тя препоръча на държавата да облекчи достъпа на търговците до акцизни складове.

На 6 април 2016 г. служители на КЗК и полицията извършиха внезапна проверка в „Лукойл България“ и „Ромпетрол България“. Седмици по-рано документи бяха иззети и от Българската петролна и газова асоциация. При доказано нарушение глобата може да достигне 10% от оборота.

Спорът между „Лукойл“ и Марешки

Фармацевтичният бизнесмен Веселин Марешки откри първата си бензиностанция във Варна през 2015 г. Още през ноември 2015 г. БНТ съобщи, че горивата във Варна са с до 50 стотинки на литър по-евтини, отколкото в други градове, след като той е свалил цените. По данни на Mediapool през март 2016 г. в неговия обект във Варна бензин А95 струва 1,64 лв. при средна цена за страната 1,80 лв.

Марешки заяви, че купува горива от „Лукойл“ през двама-трима посредници. На 23 март 2016 г. „Лукойл“ отговори, че при тогавашните цени на едро това буди съмнения за неправомерни практики или за продажба под себестойност. Компанията поиска институциите да проверят откъде идват горивата му. В отговор Марешки попита публично дали самият „Лукойл“ купува петрол от „Ислямска държава“. Компанията отговори, че през 2015 г. групата е добила над 100 млн. тона нефт от собствени находища, от които 5,5 млн. тона са преработени в Бургас.

Как завършиха делата

През март 2017 г. КЗК прекрати делото за картел. Председателят на комисията Юлия Ненкова обясни, че е установен обмен на информация за цените, но не е доказано, че той е довел до споразумение. Скоро след това, по искане на прокуратурата, КЗК започна проверка дали веригата на Марешки не продава на дъмпингови цени.

През август 2018 г. КЗК установи дъмпинг от страна на дружеството на Марешки. Нарушението е определено като леко и е наложена минималната санкция от 0,1% от оборота, или 175 437 лв. Комисията прие, че той не е уронил доброто име на конкурентите си с твърденията за картел.

Въпросът за „Лукойл“ остана отворен. През ноември 2021 г. КЗК предяви твърдение за злоупотреба с господстващо положение срещу „Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“. Според регулатора групата е ограничавала вноса на горива, като не е давала на конкуренти достъп до данъчните си складове и петролопроводи. През юли 2022 г. Mediapool съобщи, позовавайки се на „Капитал“, че Марешки продава бензиностанциите си.