Христо Иванов поиска дисциплинарно дело срещу Петьо Петров – Еврото

На 31 март 2015 г. правосъдният министър Христо Иванов внесе във Висшия съдебен съвет предложение за дисциплинарно производство срещу следователя Петьо Петров, бивш шеф на столичното следствие, известен като „Пепи Еврото“. Иванов искаше Петров да бъде освободен от длъжност като дисциплинарно наказание, а не да напусне системата спокойно и с всички обезщетения. ВСС отказа. Историята, която започна тогава, продължава и единайсет години по-късно.

Защо министърът се намеси

През февруари 2015 г. Върховният касационен съд се произнесе окончателно по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бизнесмена Тенчо Попов. ВКС прие, че поведението на Петров по това дело е класически пример за провокация към подкуп. С други думи, следователят не е разкривал престъпление, а е подтиквал хората да го извършат.

Малко по-рано Петров беше поискал да напусне съдебната система. Пет членове на ВСС предложиха дисциплинарно производство срещу него, но на 26 март 2015 г. съветът отказа с мотива, че давността за нарушението „уронване на престижа на съдебната власт“ е изтекла.

Второто искане

Иванов внесе практически същото предложение пет дни по-късно. Неговият аргумент беше, че нарушението е установено с окончателното решение на ВКС от февруари 2015 г. и давността не е изтекла. На 9 април ВСС отказа отново на същото основание. В същия ден съветът отказа и дисциплинарно производство срещу бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, също по искане на министъра. Иванов обяви, че ще обжалва и двата отказа пред Върховния административен съд.

Оставката

На 29 април 2015 г. ВСС освободи Петров по негово желание. Иванов обжалва и това решение. Според него законът не позволява магистрат да бъде освободен с оставка, докато срещу него тече или е поискано дисциплинарно производство.

По-късно ВАС отмени отказа на ВСС да образува дисциплинарно производство. Междувременно обаче Петров вече беше напуснал системата с оставка, с чиста кариера и с обезщетенията, които законът дава при напускане.

Делото, което беше прекратено

По-късно ВСС все пак образува дисциплинарно производство. На 20 септември 2017 г. Прокурорската колегия на съвета го прекрати. Мотивът беше влязло в сила решение на ВАС, според което Петров вече няма качеството на магистрат и не може да бъде наказан като такъв.

Единайсет години по-късно

Петров не изчезна от новините. През 2025 г. той вече беше издирван: на 6 февруари 2025 г. заместник-министър на вътрешните работи заяви пред парламента, че МВР предприема всички необходими действия да го открие. През март 2025 г. изтекоха видеозаписи, заснети според публикациите в ресторант „Осемте джуджета“, на чието име медиите нарекоха мрежата за влияние в съдебната власт. В тях Петров обсъжда назначението на българския европейски прокурор през 2020 г. През 2026 г. служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов поиска дисциплинарно производство срещу и. ф. градския прокурор на София заради съобщения, че през 2021 г. е пътувала с Петров до Северна Македония. Тя отрича тези връзки.

Кой трябва да отговори

През 2015 г. Христо Иванов се опита да създаде прецедент: следовател, когото върховният съд описва като провокатор, да не може просто да си тръгне. ВСС избра процедурата пред същността и дисциплинарното дело стигна до съда чак когато вече нямаше кого да накаже. Петров днес е издирван.