ТЕЦ Марица изток 2 до 2038 г. – колко ток дават въглищата и какво обеща България

ТЕЦ „Марица изток 2“ и мините в басейна ще работят до 2038 г. Това обяви министър-председателят Румен Радев на 29 май 2026 г. след разговори с Европейската комисия (БТА, БНР). Срокът засяга централа с осем блока и около 1600 МВт мощност, а въглищата като цяло са дали 25,8% от произведения в България ток през 2025 г. (Electricity Maps, Global Energy Monitor).

Колко ток дават въглищата в България

Централите в страната са произвели 39,4 ТВтч електроенергия през 2025 г., а потреблението е 38,1 ТВтч (Electricity Maps). На първо място остава ядрената енергия, следвана от въглищата, а слънчевите централи са трети. Делът на въглищата е малко по-висок от 2024 г., макар и соларите да са добавили над два процентни пункта.

По наше изчисление по данни на годишния преглед 25,8% от 39,4 ТВтч прави около 10,2 ТВтч от въглищни централи за година (Electricity Maps). В това число влиза не само държавната централа. В басейна работят и две частни централи, „Марица изток 1“ с 690 МВт и „Марица изток 3“ с 908 МВт (Enerdata).

Защо ТЕЦ Марица изток 2 е важна за баланса на мрежата

Осемте блока на централата са въведени между 1966 и 1995 г. и имат обща мощност 1602 МВт (Global Energy Monitor). Средният товар на системата в работен ден е 4,4 ГВт (Electricity Maps). По наше изчисление само тази централа може да покрие над една трета от него.

Зимните вечери показват къде е нуждата. Най-високият въглероден интензитет за годината е отчетен в 21 ч. на 25 февруари 2025 г., с 651,3 грама въглероден диоксид на киловатчас (Electricity Maps). Вечерният пик през зимата е 535 грама при 352 грама през лятото, което значи, че в тъмните студени часове системата разчита повече на изкопаемите горива.

Излишъкът е тесен. Нетният износ на България за 2025 г. е 1,27 ТВтч (Electricity Maps). По наше изчисление въглищното производство е около осем пъти по-голямо от този излишък, така че ако изчезне без заместител, страната ще мине от износ към внос. Точно по обяд проблемът е обратен: часовете с отрицателна цена на борсата са се увеличили от 55 на 164 за година, което прави гъвкавостта на мощностите толкова важна, колкото и самата мощност.

Какво обеща България в Плана за възстановяване

Европейската комисия одобри през 2022 г. българския План за възстановяване и устойчивост за 6,3 млрд. евро (Enerdata). В него влязоха рамка за излизане от въглищата между 2038 и 2040 г. и цел емисиите в енергетиката да намалеят с 40% до 2025 г. През 2023 г. Народното събрание задължи правителството да поиска промени, които да позволяват въглищата да се горят без ограничения до 2038 г., и отмени изискването десет топлоцентрали да намалят емисиите с 40% спрямо 2019 г.

Годината 2038 не е задължителна дата за затваряне в плана (Global Energy Monitor). Премиерът свърза удължаването с реформи, които Комисията е приела и които трябва да защитят работниците и да осигурят плавна рекултивация (БТА, БНР). Парите по Механизма за справедлив преход за трите въглищни региона също зависят от това колко бързо България ще изпълни ангажиментите си. Как решенията за въглищните дружества засягат заетите в тях, се видя и при стачката в мина „Черно море“ през 2014 г.

Реформата в БЕХ и парите, които зависят от нея

На 10 юни 2026 г. правителството възложи на министъра на енергетиката Ива Петрова да проведе корпоративното преструктуриране на Българския енергиен холдинг (Министерство на енергетиката). Мините и централата се отделят в ново държавно предприятие, което е етап 93 от плана. Министерството пое ангажимент да изготви бизнес, финансов и инвестиционен план за комплекса и да го съгласува с национално представените синдикати.

Залогът е голям. Петото плащане по плана е общо 1,6 млрд. евро и голяма част от него зависи от отделянето (Economic.bg). Министърът предупреди, че без пълна реформа под въпрос остават над 1 млрд. евро. Проектите трябваше да приключат до края на август, за да може плащането да дойде до края на годината, а одитори трябва да оценят активите преди прехвърлянето. Как тези средства минават през националните сметки, обяснихме в материала за това как се приема държавният бюджет и къде се намесва Брюксел.

Въглищата в България на фона на ЕС

През 2025 г. въглищата са дали 9,2% от брутното производство на ток в ЕС, което е най-ниският дял от началото на поредицата (Евростат). Кафявите въглища, каквито горят централите в басейна „Марица изток“, са 5,5% (Enerdata). Само осем държави в ЕС още добиват кафяви въглища, след като Словакия спря през 2024 г.

По наше изчисление българският дял е около 2,8 пъти над средния за ЕС (Евростат, Electricity Maps). Сравнението е ориентировъчно, защото двете бази смятат по различна методика.

Европейските норми притискат и самата централа. Върховният административен съд обяви за незаконно решение от 2021 г., което позволяваше на „Марица изток 2“ да изпуска до 570 микрограма серен диоксид на кубичен метър при норма в ЕС 130 и до 30 микрограма живак при норма 7 (Global Energy Monitor). Още през март 2023 г. Съдът на ЕС постанови, че България незаконно е разрешила превишаването.

Къде се проверяват данните за енергийния баланс

Годишните данни за ЕС и по държави са в таблицата на Евростат nrg_bal_peh (Евростат). Решенията на правителството за комплекса публикува Министерството на енергетиката (Министерство на енергетиката). Почасовите данни за товара, вноса и износа са открити и по тях се вижда как се променя делът на въглищата през денонощието (Electricity Maps).

Когато някой твърди, че „въглищата държат системата“, могат да се проверят три числа. Те са делът на въглищата за годината, натоварването в зимните вечери и нетният износ (Electricity Maps). Честа грешка е мощността да се бърка с производството. Централа с 1602 МВт не работи на пълна мощност през цялата година (Global Energy Monitor). Друга грешка е рекордът на соларите в отделни часове да се приема за годишен дял, който за 2025 г. е 15,9%.

Отворените въпроси до 2038 г.

Пред отраслов съвет министерството е представило само първоначалната рамка на интегрираната концепция за комплекса (Министерство на енергетиката). Дали сроковете от края на август са изпълнени, ще стане ясно, когато Комисията оцени искането за петото плащане (Economic.bg). За промени в плана решава Комисията, а Съветът на ЕС ги одобрява. Как работи това разпределение, е описано в материала кой какво решава в Европейския съюз.

Има и пазарен риск. Двете частни централи в басейна се определят като неконкурентни и може да спрат преди 2038 г., дори още през 2030 г. (Enerdata). Тогава тежестта на въглищата в зимния баланс ще падне почти изцяло върху държавната централа. Тя междувременно чака ново разрешително по европейските норми за емисиите (Global Energy Monitor).

---

• Преди публикуване трябва да се провери едно противоречие. Годишният преглед (Electricity Maps) показва, че делът на въглищата е нараснал през 2025 г., от 24,0% на 25,8%. Публикации по данни на ЕСО, които не цитирам, твърдят, че производството от въглища е паднало до исторически минимум. Държах се за числата от Electricity Maps, без да пиша, че има „спад“ или „рекорд“.
• Не цитирам данни направо от ЕСО. Статистическата книжка на ЕСО за 2025 г. се свали, но е PDF, от който не можах да извадя текста. Затова годишните дялове идват от преглед, който ползва публикуваните почасови данни на мрежата.
• Не намерих официално потвърждение, че реформата е приключила до края на август или че петото плащане от 1,6 млрд. евро е одобрено. Затова в текста това стои като отворен въпрос. Репортажите на capital.bg, че новият холдинг е създаден в края на август, са блокирани за ботове и не са ползвани.