Горивото на бъдещето е в нужника? Как утайките от канализацията стават на суров нефт

Всяка пречиствателна станция за отпадни води произвежда освен пречистена вода и утайка – гъста смес от органични вещества, с която после трябва да се направи нещо. През ноември 2016 г. Тихоокеанската северозападна национална лаборатория (PNNL) към Министерството на енергетиката на САЩ представи технология, която превръща тази утайка в течност, близка до суров нефт.

Как работи хидротермалната обработка

Методът се нарича хидротермално втечняване. Той възпроизвежда за минути това, което в земните недра отнема милиони години: органичното вещество, нагрято под високо налягане, се разпада до въглеводороди.

Според описанието на обществената радиостанция в Юта (Utah Public Radio), филиал на NPR, утайката се нагрява до около 660 °F (около 350 °C) и се поставя под налягане от 3000 паунда на квадратен инч (около 200 атмосфери) – приблизително 100 пъти повече от налягането в автомобилна гума. Процесът отнема около 45 минути. Практически всички органични твърди вещества в утайката се превръщат в биосуров нефт или в природен газ.

Резултатът е много близък до обикновения суров нефт и може да се използва по същия начин, обясни пред радиото Джеймс Ойлър, президент на компанията Genifuel. По думите му системата използва около 14% от енергията, която произвежда, за собствената си работа, а останалата част се връща като гориво.

Кой стои зад технологията

Технологията е разработена от PNNL заедно с Genifuel Corporation от Юта. Според сайта на компанията тя държи изключителен световен лиценз за патентите на лабораторията. Процесът е изпробван с над сто вида влажни органични отпадъци – утайки от пречиствателни станции, отпадъци от хранителната промишленост и пивоварните, животински тор и водорасли – и преработва органичната им част за по-малко от час. В зависимост от настройката продуктите са биосуров нефт, природен газ (метан) или и двете.

Genifuel посочва, че горивото, получено така, прилича на изкопаемите си аналози, но не добавя нов въглероден диоксид в атмосферата. На сайта си компанията описва и главното практическо предимство за общините: утайката може да бъде премахната още в пречиствателната станция, без метантанкове и без извозване на остатъка.

Пилотната инсталация във Ванкувър

Съобщението на PNNL от 2 ноември 2016 г. беше свързано с първата демонстрационна инсталация, планирана в Метро Ванкувър, Канада. По данните на радиото в Юта тя е предвидена за пречиствателна станция, обслужваща население от около 30 000 души. Ако изпитанията минат успешно, целта е технологията да бъде предложена на станции по целия свят.

В края на 2016 г. американското Министерство на енергетиката избра консорциум, воден от фондацията Water Environment & Reuse Foundation, за проект за 1,2 млн. долара: проектиране на пилотна биорафинерия, която да превръща утайките от пречиствателни станции в биосуров нефт, биогаз и тор. Според министерството облагороденият биосуров нефт е сравним с изкопаемия и от него могат да се правят бензин, авиационно гориво и дизел. Genifuel посочва Метро Ванкувър като партньор в този консорциум.

Докъде стигна проектът

Темпото се оказа по-бавно от първоначалните очаквания. През юли 2020 г. Genifuel съобщи, че инженерната разработка и производството на съоръжението за демонстрационната инсталация във Ванкувър напредват. Това показва, че четири години след представянето технологията все още беше на етап демонстрация, а не на масово внедряване.

Отворени въпроси

Утайките от канализацията са постоянен поток, който така или иначе трябва да се обработи. Затова идеята да се превърнат в гориво е привлекателна. Решаващите въпроси обаче са икономически: дали инсталация с толкова високо налягане и температура е по-евтина от досегашните методи и дали биосуровият нефт ще намери рафинерия, която да го преработва.