Обновяване на жилищни сгради с публични пари – какво показват отчетите

Обновяването на жилищни сгради в България вече се плаща предимно с европейски пари: последният етап на плана за възстановяване покрива 630 блока със 100% безвъзмездна помощ и ресурс от 332,5 млн. евро (БТА). Това е част от по-голяма сметка, която министерството оценява на около 20 млрд. евро за целия сграден фонд (Министерство на регионалното развитие и благоустройството).

Колко струва обновяването на жилищни сгради през обществената каса

Националният план за обновяване на сградите до 2050 г. поставя две цели за жилищата: около 56 млн. кв. м обновена жилищна площ до 2030 г. и около 79 млн. кв. м до 2035 г. (Министерство на регионалното развитие и благоустройството) В тези цифри влизат и многофамилни, и еднофамилни къщи. Парите ще идват от държавния бюджет, ЕС, Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация и Фонда за справедлив преход.

Плановете за еднофамилните сгради още не са пуснати. Министерството обяви, че първите програми за тях се очакват в рамките на годината, без точна дата (Министерство на регионалното развитие и благоустройството).

Какво постигна първата национална програма

Първата програма за многофамилни сгради е изплатила над 1,9 млрд. лв., по данни на министерството (Министерство на регионалното развитие и благоустройството). За тези пари са завършени строителни работи в над 131 000 жилища, обновена е площ над 11 млн. кв. м, а ползата е за 279 362 души. Програмата е била отворена за сгради, проектирани преди 26 април 1999 г., с три и повече етажа и шест и повече жилища.

Фискалният принос тук е ясен. Парите са разпределени по общини и са стигнали до сдружения на собственици, а не до централен изпълнител. По-малко ясно е дали спестената енергия е измерена след ремонта, защото отчетите на министерството говорят за изпълнени работи и обновена площ, а не за реално намалено потребление.

Как работи схемата по плана за възстановяване

Управлението на последния етап е поето от Българската банка за развитие след решение на Министерския съвет и одобрение на Европейската комисия (БТА). Първоначалният ресурс е 246,6 млн. евро, а през август е увеличен с 85,9 млн. евро след промени в плана, което дава 332,5 млн. евро. Договорите са подписани до крайния срок 31 август, а помощта покрива 100% от допустимите разходи.

Така се запазва финансирането по плана: сроковете за подписване са спазени (БТА). Министерството е предало на банката проектните предложения от първи и втори етап и резервния списък. По-рано то е отчело 718 договора по първия етап и 90 договора във втория, които минават към банката (Министерство на регионалното развитие и благоустройството).

Колко излиза един квадратен метър

Двете схеми могат да се сравнят само груба сметка, защото се различават по период, обхват и цени.

Източник: Министерство на регионалното развитие и благоустройството; БТА (Министерство на регионалното развитие и благоустройството, БТА)

По наше изчисление по данни на МРРБ и БТА, първата програма е излизала около 173 лв. на кв. м, или около 88 евро при курс 1,95583 (Министерство на регионалното развитие и благоустройството). Сегашният ресурс, поделен на площта на 630 блока, дава около 256 евро на кв. м (БТА). Сметката е груба: ако част от ресурса е за други цели, разликата е по-малка, а първата програма е имала различен пакет мерки и цени от по-ранен период.

Изводът е, че днешното обновяване е по-скъпо на квадратен метър, но и 100% безвъзмездно (БТА), докато предишната схема не е казвала в отчета какъв дял са поели собствениците (Министерство на регионалното развитие и благоустройството).

Кой плаща и каква е критиката

Критиката на Bankwatch от 2022 г. е насочена към два проблема. Първо, 610 млн. евро по плана покриват само около 5% от съществуващите многофамилни сгради (CEE Bankwatch Network). Второ, 100% покритие без собствен принос според авторите не стимулира качество и ефективност, а еднофамилните къщи остават извън обхвата, въпреки енергийната бедност на селските домакинства. Организацията смята, че са необходими над 25 млрд. евро за останалите многофамилни сгради.

Европейската комисия описва същия план по друг начин: като 613 млн. евро за жилищни сгради в рамките на обща сума от 1,1 млрд. евро за обществени и жилищни сгради (Европейска комисия, BUILD UP). Двете оценки не си противоречат, защото са различни: едната измерва покритието, другата описва разпределението на средствата.

Какво да провери собственик на апартамент в блок

Обявените суми са общи и не казват нищо за конкретна сграда. Отчетите на министерството и банката сочат броя на сградите, но не и дали вашият вход е в списъка. Затова собственикът може да провери три неща: дали сградата отговаря на условията за годината на проектиране, дали сдружението на собствениците е регистрирано и дали сградата фигурира в одобрен или резервен списък (Министерство на регионалното развитие и благоустройството, БТА).

Ако данните не са публикувани, могат да се поискат от общината или от министерството. Как става това, е описано в материала как се иска информация от институция по Закона за достъп до обществена информация.

Какво казва по-старият опит със санирането

Предишната схема за финансиране през банка е описана в материала Милиардът за саниране през Банката за развитие. За ценовата логика на пълното безвъзмездно покритие вижте „Безплатното“ саниране от 2015 г.. Сравнението с днешните данни показва, че въпросът за собствения принос на домакинствата остава отворен и до днес (CEE Bankwatch Network).

Съотношение, което остава за наблюдение

Последният етап обхваща близо 1,3 млн. кв. м (БТА), а целта до 2030 г. е около 56 млн. кв. м жилищна площ (Министерство на регионалното развитие и благоустройството). По наше изчисление по данни на БТА и МРРБ това е около 2,3% от целта, като в целта влизат и еднофамилни къщи. Следващите отчети на министерството за 2027 г. ще покажат дали този дял расте.