Стачката в мина „Черно море“ през 2014 г. и съдбата на въглищните дружества след това

През септември 2014 г. нощната смяна на мина „Черно море“ край Бургас отказа да излезе от галериите, защото работниците не били получавали заплати от юли. Стачката под земята продължи около два дни и приключи на 19 септември, след като НЕК превела допълнителни средства на топлофикацията в Сливен. Mediapool свързва мината и топлофикацията с бизнесмена Христо Ковачки. През април 2016 г. концесионерът уведоми енергийното министерство, че спира мината, а свързваните с групата централи останаха обект на спорове за замърсяване и за бъдещето на въглищата.

Стачката под земята през септември 2014 г.

Според БНТ последните постъпили пари били аванс за юли, а писмата до НЕК и предупредителните действия не донесли решение. БТА добавя, че преди стачката миньорите два поредни дни провели едночасови предупредителни протести. В нощта срещу 18 септември 45 души слязоха на 300 метра под земята и заявиха, че ще излязат едва когато заплатите постъпят по картите им. На 19 септември БТА съобщи за 60 стачкуващи, а Mediapool – за 61 души, останали два дни в рудника.

Ръководството на мината оцени забавените заплати на около 600 000 лв. за близо 400 души (БТА). Mediapool пише, че мината дължи 340 000 лв. за заплати и още 32 000 лв. на електроразпределителното дружество ЕВН. В знак на солидарност миньори и служители от пернишкия въгледобивен завод и от местната топлофикация блокираха на 19 септември пътя Е-79 край Драгичево.

Кой на кого дължи: НЕК, топлофикацията и мината

Синдикалист обясни пред БТА, че 280 000 лв. е трябвало да стигнат до мината през НЕК и „Топлофикация – Сливен“, по уговорка от заседание на отрасловия съвет на 17 септември. Министерството на икономиката и енергетиката съобщи, че на 10 септември е получило искане за плащане и известие за стачна готовност, а на 12 септември топлофикацията е получила 1,12 млн. лв. – 2,5 пъти повече от дължимото за заплатите.

Министерството посочи още, че НЕК е в тежко финансово състояние, плаща на контрагентите си по 53% от дължимото и не може да превежда пари за заплати в трето дружество, а отговорността за тях е на ръководствата на топлофикацията и мината. Mediapool съобщи, че след разпореждане на правителството НЕК е превела още 500 000 лв. и че миньорите са спрели стачката.

Нови стачки и спиране на мината

На 3 ноември 2014 г. БТА предаде, че „Подкрепа“ обявява нови протести, защото за септември миньорите получили само 200 лв. аванс. На 17 декември около 45 души от нощната смяна останаха спонтанно под земята. Последното плащане било аванс от 350 лв. през октомври. След около 13 часа протестът бил прекратен срещу уговорка за около 550 лв. на човек от заплатите за ноември.

На 11 април 2016 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова съобщи, че концесионерът е уведомил с писмо за намерение да спре мината поради „икономически необоснованите условия“ и загуби. Около 280 работници оставали без работа, а КНСБ уточни, че част от заплатата за февруари и тази за март не били изплатени. Днес.dir.bg пише, че мината е собственост на офшорна фирма, зад която се предполага, че стои Ковачки.

Бобов дол след 2016 г.: стачка в „Бабино“ и дългове

През октомври 2016 г. над 100 миньори от рудник „Бабино“ на „Въгледобив Бобов дол“ останаха около три денонощия под земята заради неплатени заплати за август и ваучери за храна от март, съобщи БНТ. Докладът „Финансовите мини“ на „Грийнпийс“ България от 2018 г., който включва „Въгледобив Бобов дол“ в „въглищната мрежа“ на Ковачки, отбелязва, че „Бабино“ е закрит през ноември 2016 г. и 650 души са освободени, а неизплатените заплати и осигуровки в цялата група към края на 2016 г. възлизат на 109 млн. лв.

Централите и излизането от въглищата

През юли 2021 г. OCCRP съобщи, че анализът му на официални данни показва занижени декларирани емисии на въглероден диоксид от ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ за 2018–2020 г., с възможни избегнати плащания към ЕС от 26,6 до 32,2 млн. евро. Длъжностни лица в централите отричат, а говорителите на Ковачки отказват коментар. На 21 април 2022 г. РИОСВ – Хасково разпореди спиране на ТЕЦ „Марица 3“ заради превишени норми за серен диоксид и неспазени условия на комплексното разрешително. Според „Грийнпийс“ България и „За Земята“ „Брикел“ и „Марица 3“, временно затворени през 2022 г., са работили още три години по време на съдебните производства.

Сред мерките в българския план за възстановяване, одобрен от Съвета на ЕС на 4 май 2022 г., Европейската комисия посочва рамка за поетапно спиране на въглищата и обвързващи ангажименти за 40% по-малко емисии на парникови газове от енергетиката до 2025 г. През октомври 2023 г. работници от ТЕЦ „Бобов дол“ протестираха на магистрала „Струма“ край Дупница, а Mining Technology съобщи, че според плановете за справедлив преход, подадени до Европейската комисия, въглищните централи ще бъдат спрени до 2038 г. На 9 септември 2025 г. „Грийнпийс“ България и „За Земята“ обявиха жалба до Европейската комисия за четири централи, свързвани с Ковачки: „Бобов дол“, „Брикел“, „Република“ и „Марица 3“. Balkan Green Energy News отбелязва, че в официалните документи Ковачки не фигурира като собственик в повечето фирми, с които го свързват медиите, и че в материала няма позиция на операторите или на институциите.